„Първа кръв“ е филм със Силвестър Сталоун – Рамбо. Страховит е този актьор, титан. Като го гледам, не мога да разбера как челюстта му се мести от устата някъде далече във въздуха и как за една секунда може да изстреля сто патрона и да убие сто и пет човека. Като го гледам в лицето, не мога да разбера дали не е с тежък фациалис човекът.
Но първата пролята кръв – първата капка пролята кръв, оправдава всичко. Зловеща формула, зловещо оправдание – формула и оправдание на джунглата. Даже не на джунглата, а на адските ъгли и глъбини на човешкото съзнание, на сатанинското у човека.
Това не са хора, а зверове – каза тази сутрин по телевизията посланикът на Израел в България.
Прав е Негово превъзходителство – кадрите, които гледахме от нападенията на бойци на ХАМАС над мирни израелски граждани, бяха потресаващи. Издевателства, буквално разчленяване на човешкото като тяло и като дух видяхме в тези кадри.
И пак идваме до онази убийствена формула за първата кръв – първата кръв ли винаги ще оправдава всичко?
Когато грее на небето, Слънцето огрява света и тъмнината става ден. Но и то – великото и непобедимо Слънце, застава встрани, намалява своята сила и понякога се губи. Та човекът ли няма да направи така, че да освети с прожектора на своя гняв само тези рани, които му дават право да извика: „Те проляха първа кръв“.
Буквално пред очите ни историята в различни краища на окървавения ни вече свят започва отначало и отначало – всеки отмъщава за първата кръв и от неговата първа кръв започва светът.
Обаче благодаря на Господ, че аз винаги се „оказвам“ откъм правилната страна на прожектора – и по времето на социализма, и сега винаги съм на „правилната“ страна и винаги първа кръв са пролели другите.
Ужасен съм и съм абсолютно отчаян, че на боговете – Христос, Аллах, Буда и всички останали малки и големи божества никога, ама никога не им излязоха сметките. Всички религии се провалиха, защото всички се опират на тая отвратителна първа кръв. Умираме да се ровим в миналото и с почти садистична стръв да описваме човешките жертвоприношения на древните, канибализма им и каквото се сетите ужасно друго.
В 21 век ги надминахме тия човекоядци по всички линии. Убиваме се и се печем на шиш един друг, както никога досега.
А кръвта ни е една и съща – червеникава на цвят и солена, и леко киселостипчива.
Цветът на кожата ни е различен – бял, черен, жълт, червен, но кръвта ни винаги е солено-кисела и една.
Знам, че това, което пиша, е направо безсмислено, защото докато има такива огромни неравенства, докато дяволската несправедливост тържествува и се кикоти от всички ъгли, докато човешката подлост и двуличие са мерило за успех, ще се пролива първа кръв.
Кажете ми това ли е мерилото за хуманност и това ли е мерилото, което ти дава право да превърнеш света в пепел – първата кръв?
Това, което става днес в Израел и в Ивицата Газа, утре ще стане в Америка (не, не само в САЩ) – ще стане в Бразилия, в Мексико, в Канада ще стане. Същото ще стане в Лондон, в Париж, в Берлин и в Пекин.
Същото ще стане в София, Пловдив, Сливен, в село Мечка, Плевенско, в Северозападния ни мил край.
Ивицата Газа вече е навсякъде по света, защото Слона иска да стъпче мравката, Мравката иска да открадне яйцето на друга мравка… И защото светът винаги се оправдава с първата кръв, докато не потъне в нея.
Няма начин да не се самоунищожим, докато сменяме старите си оръжия с нови.
Няма начин да не се самоунищожим, докато сменяме закоравелите си сърца с железни.
Няма начин да не се самоунищожим, докато челюстите ни не престават да дъвчат лъжи, подлости и безсмислици.
Няма начин да не се самоунищожим, докато боговете ни воюват навсякъде – по небето, по земята и в душите ни.
И няма начин да не се самоунищожим, докато филмът „Първа кръв“ шества по земята.
В Библията пише, че човекът сторил първородния грях, като опитал забранения плод – ябълката. Бил изгонен от Рая. А защо тогава и до ден днешен едни от хората ядат златни ябълки на масата си, а други с треперещи ръце събират гнилите? Дали пък и сокът на първата ябълка не е като първата кръв?
Николай Милчев
