ПЪРВИ СТЪПКИ НА НОВАТА ВЛАСТ

ПЪРВИ СТЪПКИ НА НОВАТА ВЛАСТ 

1.НАРЕДБА ЗА БОРБА СЪС СПЕКУЛАТА

 В старата Евтопия частни монополи и сдружения (олигополи) съгласуваха цените помежду си. Пазарът беше разделен между малък брой едри производители и търговци, които обикновено членуваха в едни и същи сдружения и ложи. Фактически нямаше нито пазарна икономика, нито свободна конкуренция, да не говорим за някакви държавни регулации. Държавните антимонополна агенция и антимонополно законодателство практически не работеха. Контролните органи също бяха корумпирани, както и административните органи. Затова борбата със спекулата и свръхпечалбите беше една от първите ни задачи. Още отначало потърпевши се оказаха търговците и производителите на храни и хранителни продукти. Установихме максимални цени на всички основни храни, съобразени с разходите за производство и приемливата търговска надценка. Производителите и търговците се оказаха неощетени, а просто лишени от свръхпечалбите си.

 Същото направихме и в здравеопазването. Знаехме, че има лекари милионери, които отдавна са забравили Хипократовата клетва и са се превърнали в алчни бизнесмени. На база на мненията на нашите поддръжници въведохме като първа стъпка и тук максимални цени за прегледи, манипулации, операции и изследвания. Така беше в началния етап. Отдавна здравеопазването у нас е напълно безплатно.

 Отново по Наредбата за борба със спекулата принудихме частните електро- и водоснабдителни компании да намалят цените си. Подобно се случи и с комуникациите, транспорта и в други сфери, в които открихме картели, включително и в търговията с автомобили и авточасти или в някои сфери на земеделското производство. Буквално за дни пазарът се нормализира и цените станаха много по-достъпни. 

2. НАРЕДБА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРЕКОМЕРНОТО БОГАТСТВО

Доходите на всички трябва да бъдат контролирани, за да не се допуска никога повече нито крайна бедност, нито прекалено богатство, защото е пределно ясно, че за да е богат един, то няколко други ще трябва да са бедни. Обществените блага трябваше да бъдат отново обществени. 

Например - големите земеделски производители бяха обложени с такса върху земята на декар над определен размер на собствеността. От 100 до 500 декара беше съвсем символична, от 500 до 1000 – приемлива, а над хиляда – вече се увеличаваше няколко пъти. При проверките ни се оказа, че тези хора бяха натрупали несметни богатства. Част от тях имаха частни самолети, много вили на различни места по света и цяла флотилия от луксозни автомобили и яхти. Е, съвсем скоро се разделиха с тях, тъй като не можеха да си плащат таксите за земята, увеличения данък върху дохода и данъка лукс, който въведохме. Постепенно държавата прибра и яхтите, и вилите, и самолетите, и колите им. Те бяха продадени на търг в чужбина. 

3. НАРЕДБА ЗА МЕДИИТЕ

 Поставихме под държавно наблюдение частните медии, като забранихме да водят търговска дейност и повечето от тях фалираха. Досега именно тези сайтове, радиа и телевизии бяха най-голямата опора на предната власт, тъй като за пари провеждаха всякакви пропагандни кампании – като се тръгне от рафинираните идеологически внушения, свързани с полово-сексуалните девиации и мултикултурализма, и се стигне до парламентарните, местните или президентските предизборни акции, където пак те обработваха общественото мнение.

Значителната част от тогавашните медии бяха дотолкова продажни, проядени и пропаднали, че обществото нямаше никаква нужда от тях. Дори обратното – по-добре е изобщо да ги няма. 

 Средствата за масова информация представяха на обществото една изкривена визия за света, спусната от господарите им. Ерго – тези медии не служеха за обективно информиране на обществото, а за пропаганда на различни чужди и вредни за нас идеи, моди и интереси, обслужваха нашия и чуждия бизнес, чужди служби, посолства, НПО-та, ложи, клубове и алианси, но не и родината и обществото. Те и за развлечение не служеха както трябва, а по-скоро за оглупяване на народа – разбира се, това оглупяване беше съзнателно търсен ефект.

Затова закрихме куп сайтове, телевизии и радиа. В един момент останаха само държавни медии, но когато малко по-късно отново включихме интернет, вече под държавен контрол, се появиха десетки и стотици нови сайтове, блогове и влогове. На никого не сме пречили, тъй като повечето съвсем доброволно работеха в наша подкрепа.

4. НАРЕДБА ЗА СЪДА И СЪДЕБНАТА ВЛАСТ 

Веднага след като дойдохме на власт прибрахме при министрите главния прокурор, председателите на Висшия съдебен съвет, Конституционния съд, Върховния административен и Върховния касационен съд. Те бяха еманация на системата. В нея отдавна нямаше никаква справедливост. Самите председатели на съдилищата бяха символ на либералнодемократичното властване – богаташи, облечени във власт, невероятно корумпирани, самовлюбени и мислещи се за недосегаеми. Но още не бяхме готови за радикални промени в съдебната система. Затова временно решенията във връзка с извършени престъпления от общ характер се вземаха от една набързо създадена от нас комисия от юристи и чрез използване на старите закони. По-късно, постепенно, съдилищата, прокуратурата, следствието и адвокатурата се превърнаха в истински, а не в лъжлив служител на справедливостта. 

5. ФОНДАЦИЯ „ЗАТВОРЕНО ОБЩЕСТВО”

В същото време основахме държавната фондация „Затворено общество“ в противовес на широко прокламираното в последните години „отворено общество“ – една от главните мантри на либералните глобалисти. 

Ние виждахме Нова Евтопия като затворено общество, базирано точно на противоположните ценности – духовност, солидарност и взаимопомощ, силна национална държава субект, осигуряваща общо щастие и сигурност на гражданите си, а не глобално село беше мечтата ни.

 Нашата държавна фондация „Затворено общество“ представлява абсолютен антипод на отвореното свръхлиберално сборище от самостоятелни индивиди. Тя се бори за национална общност вместо за глобално село, за национална култура вместо за мултикултурализъм и за убеждението, че винаги е имало няколко раси и само два пола, създадени от Бог. Според нас никой няма право да се меси в Божиите дела. Новата държавна фондация заработи с всички структури от системата на образованието и медиите за утвърждаване на други, нормални ценности. Нейните основни постулати са: Вяра в Бог – вместо егоцентризъм и нарцисизъм; Съзидание – вместо разрушение и нихилизъм; Честен труд – вместо лениво безделие; Любов към децата и здравите семейства – вместо разврат и хедонизъм; Скромност – вместо прахосване и пилеене; Учение – вместо зомбиране с либерални доктрини и реклама; Мислене в перспектива – а не живот „ден за ден“; Разум в преследването на целите – вместо „всичко тук и сега“; Истина и прямота – вместо лъжа и лицемерие; Успех на общността – вместо на индивидуализма. Фондацията е в основата на изпълнението и на други наши програми.

Иван Спирдонов