Александър Батенберг я хвърли в дворцовото кошче за боклук
Дори по времето на социализма не се е случвал такъв резил
Основният закон
Лъжовна легенда е, че България се управлява по конституция. Тъкмо обратното, политиците управляват върховния закон. Всяка власт разиграва цирк с него. Първият е режисиран от Александър Батенберг.
Хесенският принц Александър Йозеф фон Батенберг е избран за княз на България от Първото велико народно събрание. На 17 април 1879 г. 250 депутати му слагат короната. Щом сяда на престола, монархът усеща, че нещо му убива отзад. Това е Търновската конституция, която ограничава неговите правата. Батенберг иска цялата власт – не пришита с бели конци коронована особа, а пълновластен господар на държавата.
Князът се мръщи, когато го наричат Светлост, както е по Конституцията. Предпочита обръщението Височество. Чете тронното слово с калпак на главата, за да демонстрира презрение към Народното събрание. Гологлавите депутати са изумени от поругаването на светата обител. Тези и други факти са причината Захари Стоянов да го именува Малкото Наполеонче.
Цели две години и десет дена Александър Батенберг търпи да е полувладетел. Най-сетне нервите му не издържат и България осъмва с преврат. На 27 април 1881 г. с благословията на Русия, помощта на военния министър ген. Казимир Ернрот и консерваторите князът сваля либералното правителство на Петко Каравелов. Назначено е ново, начело с генерала.
Превратаджиите разделят страната на пет области с чрезвичайни (извънредни) комисари. "На комисарите – пише Симеон Радев – бяха дадени права, каквито може да има само един сатрап в някоя азиатска провинция; всичко им бе подчинено: войска, администрация, полиция. Една месечна сума от 1000 лева бе предоставена за всекиго от тях за безотчетни разходи."
Свободното слово е задушено с цензура. Недоволните са изправяни пред военни съдилища. На 14 и 21 юни са насрочват избори за Велико народно събрание. То ще се събере в Свищов, гнездото на заклетите консерватори.
Специална сграда е вдигната за високия форум. На 11 май Батенберг обнародва ултиматум. Хвърля Конституцията в дворцовото кошче за боклук и иска извънредни пълномощия за седем години напред. Седем години абсолютна монархия!
Ернрот нарежда на комисарите да сведат височайшата воля до знанието на народа. Те козируват, събират населението и с думи прости му обясняват ситуацията:
"Великото народно събрание ще се събере в Свищов. Князът ще стои в параход на Дунава и ще чака да му се отговори, каквото той желае. Ако събранието не го послуша, той ще си отиде. После ще дойде турска и влашка войска да мъчи българите. Добре си помислете!", стискат нагайката униформените.
Тези думи имат феноменален ефект. Току-що отървал се от петвековното иго, народът настръхва при мисълта за ново робство. Зад княза застава простолюдието плюс малцинствата. "И циганите са с княза", свидетелства Константин Иречек, който е министър на просвещението в превратаджийския кабинет.
Малобройната либерална интелигенция, защитник на Конституцията, не може да даде отпор на примитивното мислене. Според Иречек селячеството пледирало:
"Лагаха ни, се ни лагаха, ние си познаваме княза, руският цар ни освободи и ни изпрати княз, хвала му, той сигурно желае нашето добро; ако беше изпратил турчин да ни управлява, ние бихме го признали, стига да е от царя; гражданите знаят да четат и да пишат, дяволии, а ние не знаем, там е цялата разлика."
В тази обсановка се провеждат изборите за Свищовското събрание. Княжески указ № 468 нарежда във всяка избирателна околия да се назначи по един подкомисар от "близкото обкръжение на чрезвичайните комисари". Преди началото на вота гласоподавателите да бъдат питани дали приемат ултиматума на Батенберг. Резултатът да се протоколира и едва тогава да започне гласуването.
На 14 юни инструкциите са спазени. В Тутракан например подкомисарят се качва на масата с урната и строява електората: "Който обича Негово височество нека минува на една страна; а който е против – да си дигне ръката!" Никой не си мърда десницата.
"Обичате ли Негово височество и Русия?", пита офицерът. "Ура-а-а!", отвръщат единодушно избирателите. "Приемате ли предложението на Негово височество?", е следващия въпрос. Ново "Ура!" е отговорът. "Искате ли да имате за депутат Оджакова?", продължава подкомисарят. Петър Оджаков е кандидатът на роялистите. "Ура! Да живей Русия!", хвърля калпаците си във въздуха тълпата.
На някои места обаче смелчаци дръзват да си вдигнат ръката, която веднага е пречупена от селска тояга или офицерска шашка. Сблъсъци стават в Кюстендил, Самоков, Орхание, Габрово, Плевен, Рахово, Никопол. Самата столица е арена на люти схватки. Обявено е военно положение в размирните райони.
С тази мярка вторият тур на 21 юни минава сравнително спокойно. Равносметката е смазваща победа за превратаджиите срещу едва четирима конституционалисти, избрани в непокорното Търново. Там народното доверие получават Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков и Михаил Сарафов.
Междувременно Свищов диша празнична атмосфера. На 1 юли 1881 г. тук се разиграва циркът на цирковете в парламентарната история на отечеството. Дори по времето на социализма не се е случвал такъв резил. В 10 часа сутринта Александър Батенберг пристига на кон. През гърдите му са препасани белите ленти на древноруския витяз Александър Невски.
И както е по традиция от началото на преврата, пак става патаклама. Този път кой по-напред да направи поклон пред княза. С готови замастилени пера депутатите тичат да скрепят с подписа си височайшата воля.
Тези, които изостават, гледат през прозорците дали вапорът "Голубчик" не изпуска пара, та да им открадне господаря. 304 велики народни представители парафират протокола за Режима на пълномощията. Батенберг им благодари и закрива високия форум.
Цялата тупурдия трае около час. Без проверка на изборите, без бюро и председател, без клетва и дневен ред, без дебати и стенографски протоколи. "Всичко мина гладко като продукция на някой акт от "Норма" или "Аида", доволен е Константин Иречек.
Автор: Росен Тахов
trud.bg
