Пъстротата на българската духовност е една от причините за историческите ни страдания

Пъстротата на българската духовност е една от причините за историческите ни страдания

И до днес невероятно много хора са увъртени в суеверия и езически ритуали

Едва ли някой искрено отрича нематериалната част на битието. Все по-популярно става обаче човек сам да си изобрети някаква духовност и да я следва, или пък да потърси нещо екзотично, че да е по-така, да не е като другите. А нематериалната (духовната) част на битието е много важна, защото тя определя мирогледа, а пък от мирогледа зависят решенията и постъпките.

Наскоро видяхме до какво води един мироглед, според който извратеняците не са съвсем хора. Легализирането на евтаназията е резултат от мироглед, според който физическата смърт е абсолютен край на всичко. Зеленизмът е плод на мироглед, според който природата е едновременно свой обект и субект и оттам глупостите от рода на: „Вселената иска да ми каже нещо“. Самоубийствените терористични атентати също са резултат от мироглед. Джендъризмът и гей парадите – също.

Как стои въпросът с духовността в България? Каква е духовната карта? Накратко, духовната ни карта е твърде шарена, шарена като чипровски килим. Преди всичко духовността може да е религиозна и нерелигиозна. Обикновено в нерелигиозната се включват литературата, изобразителните изкуства киното и пр. Тази култура не само в България, но и по целия обхванат от социалните медии свят бележи катастрофален спад на качеството през първата четвърт на 21 век. Най-грубо и вероятно неправилно я наричаме „постмодернизъм“ – формална, претенциозна, крайно индивидуалистична, бездуховна. Но сега няма да се занимаваме с нея – правили сме го преди и пак ще го правим. Сега ни интересува религиозната (същинската) духовност. В сравнение с нейната пъстрота чипровският килим е като гол чаршаф.

Аз имам една своя теория, че именно пъстротата на българската духовност е една от причините за историческите ни страдания. Да не забравяме, че втората българска държава пада в разгара на всевъзможни ереси и лъжеучения. Някои си мислят, че св. Княз Борис I покръства българите и – край! – българите са вече християни. Няма такова нещо. И до днес невероятно много хора са увъртени в суеверия и езически ритуали. Дори и такива, които не ги възприемат като суеверия, ами като… и те не знаят като какво, като част от живота: лошото число 13, червен конец със синьо манисто, мартеница, разсипване на сол, чупене на огледало, черна котка ти пресича пътя, сърбеж на дясна (респ. лява) длан и много други. Докато ги проучвах, любимо ми стана суеверието, че е лош знак чопленето на зъби с показалец. Така че, чоплете си ги с всеки друг пръст, само не и с показалеца!

Примери за езически остатъци също има доволно – нестинарство, прескачане на огън, коледуване и сурвакане, кукери, зарязване на лози, Еньовден, русалии и прочее. Вкусът към суеверия и езичество (демонослужение) ражда и увлечението по всякакви екстравагантни лъжеучения и прави човека податлив към всичко, поднесено му по атрактивен начин. И на тези неща се поддават много хора, които иначе се самоопределят в някое от регистрираните вероизповедания: православни (4 917 800 души), мюсюлмани (638 708), протестанти (62 852), католици (38 709), арменци (5002) и юдеи (1736). Данните са към 2024 г. Разбира се, далеч съм от мисълта, че 5 664 807 души са в състояние да опишат разликите между православие, католицизъм и протестантство, още повече пък между халкедонско и дохалкедонско християнство, но така са се писали при последното преброяване.

И така, ето как виждам (без никаква претенция да ангажирам когото и да било) духовната карта на България, успоредно с регистрираните вероизповедания:

·Суеверия и езически остатъци;

·Атеизъм, богоборство, модернизъм – в т.ч. окултизъм, Ню Ейдж, сциентология, трансхуманизъм и пр.;

·Секти и залитане на изток;

·Розово християнство и икуменизъм.

За суеверието и езичеството казахме. Отново ще направим належащото уточнение, че атеизмът и богоборството са две съвсем различни неща. Атеизмът не признава съществуването на Бог, докато богоборството вярва в Бог, просто го мрази и воюва срещу Него. Например много от участниците в протестите „Училището не е църква“ са атеисти (или поне се мислят за такива), докато техните вдъхновители, спонсори и поръчители са богоборци.

Окултизмът и Ню Ейдж (второто произлиза от първото) са модерен опит за обяснение на духовната страна на творението от гледна точка на гордия и всепобеждаващ разум. Те не отричат, че светът има духовно начало, но твърдят, че то не е Бог.

Сциентологията е създадена след Втората световна война и представлява някакъв бъркоч от псевдонаука и теория за преражданията. Уютно пристанище за онези, които се имат за свръхчовеци. За щастие, у нас не е представена. Слабо е представен и трансхуманизмът, според който един ден ще изнесем съзнанията си в информационни облаци и ще бъдем безсмъртни. Все пак има хора, които го споделят не на шега. Това е така, защото от една страна отричат учението на Църквата, но от друга всеки човек носи вроденото усещане за своето безсмъртие и търси да го облече в приемлива за увредената си душа форма.

„Секти“ не е съвсем точно определение, но ще го използваме с уговорката, че не търсим научна прецизност. Най-натрапчиви в тази категория са мормоните, свидетелите на Йехова, адвентистите от седмия ден, петдесятниците, кришнарите, бахайците, муунистите и други тям подобни. Някои от тях се правят на християни, но са толкова далеч от истината, че дори „еретици“ не е редно да бъдат наричани. Други проповядват култ към водачите си. Трети проповядват някаква опротестантена и озападнена мистика, вярвайки, че с духа си са в сърцето на Изтока и по-специално на Индия и Тибет. Интересни са бахайците, които са типични синкретици – твърдят, че между религиите няма съществени разлики, а доколкото има формални, то е за да ги разберат по-добре съответните аудитории (култури), пред които се представят. То си е така, Истината е една и затова доста учения си приличат в отделни свои части, но не и в смисъла на бахайците. Но пък със синкретизма си са готови за икуменизма, който е движение за една обща, обединена всечовешка религия на базата на това, че трябва да наблегнем върху общото между всички, като си затворим очите за различията, колкото и фундаментални да са те.

В съвременния глобализиран и корпоративен сват икуменизмът и розовото християнство са много актуални. Розовото християнство, за което писахме наскоро, е много популярно в България. Изповядват го всички интелектуалци, които усещат себе си по-адекватни от Църквата по отношение на пътя, по който тя върви и посоката, в която трябва да се развива.

Лесно ще познаете розовите християни. Когато някой заговори, че най-важната задача Църквата е да се бори с бедността и климатичните промени, да знаете, че е от тях. Те смятат, че християнството е един от начините да се борим за по-добър, по-богат и по-охолен живот и заобикалят разказа за покаянието, страданието, обръщането, обожението и за това, че на този свят Църквата е войнстваща, а тържествуваща ще бъде чак оттатък.

Цялата тази какофония от вярвания и заблуди е много драга на онези, които искат да разединят Църквата и да я отслабят. Но още Самият Христос предупреждава:

„Пазете се да ви не заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина. И ще чуете за войни и вести за войни; но внимавайте да се не смущавате, понеже трябва да стане това; но туй още не е свършекът. Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и по разни места ще има глад и трусове. Но всичко това ще бъде само начало на страдания. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи поради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. И по причина на увеличеното беззаконие, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои докрай, той ще бъде спасен. И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът“ (Мат. 24:4-14).

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Автор: Иван Стамболов-Сула

trud.bg