Петролният ентусиазъм към Венецуела охладня след среща с Тръмп

Жалко, а как разчитахме на този нефт!

голям го извадиха, ама мек !

Проф. Румен Гечев: България в бурята: еврозоната без растеж и без изход https://pogled.info/bulgarski/prof-rumen-gechev-balgariya-v-buryata-evrozonata-bez-rastezh-i-bez-izhod.188862 /Поглед.инфо/ Владимир Трифонов разговаря с Румен Гечев – втора част.

Каква беше цената на златото 1975- 1989 година и заплащането на час в САЩ по същото време 1975-1989 година? Въпросът за периода 1975–1989 г. е изключително важен, защото именно там се крие ключът към разбирането на днешната криза. Това е времето, в което доларът окончателно се откъсна от златото (след 1971 г.) и започна голямата илюзия на „фиатните пари“. Златото: От "Свободно плаване" до исторически върхове. През 1975 г. златото току-що бе станало легално за притежание от американски граждани (след 40-годишна забрана). - 1975 г.: Цената е около $160 за унция. - 1980 г. (Януари): Златото прави своя легендарен скок до $850 (еквивалентно на над $3,000 в днешни пари). Това беше реакция на инфлацията, петролната криза и съветското нахлуване в Афганистан. - 1980–1989 г.: След шоковото вдигане на лихвите от Пол Волкър (до 20%), златото влезе в мечи пазар и се стабилизира около $350–$450 до края на десетилетието.

Заплащането на час: Илюзията на растежа. Докато златото летеше, заплатите в САЩ започнаха да губят своята реална покупателна способност – процес, който продължава и до днес. - 1975 г.: Минималната федерална заплата е $2.10/час, а средната работна заплата (non-farm payrolls) е около $4.50 - $4.80/час. - 1989 г.: Минималната заплата е $3.35/час, а средната – около $9.50 - $10.00/час. Големият парадокс: Злато срещу Труд. Ако сравним колко часа труд са били нужни за закупуването на 1 унция злато: - През 1975 г.: При $4.50/час са били нужни около 35 часа работа за 1 унция злато. - През 1980 г. (пика): При средна заплата около $6.50/час са били нужни невероятните 130 часа труд за същата унция! През 1989 г.: Бяха нужни около 40 часа работа.

През 1975-1989 г. американският работник започна да усеща „ножицата“: цифрите на заплатата му растяха (номинално), но разходите за живот (реално) растяха по-бързо. Това е периодът, в който един работещ в семейството вече не беше достатъчен, за да се поддържа средната класа. Връзката с 2026 г.: Днес ние виждаме финала на този процес. Ако през 1989 г. са били нужни 40 часа работа за унция злато (при цена $400), днес (януари 2026 г.) при цена на златото $4,500, един среден американец, печелещ $30/час, трябва да работи 150 часа, за да си купи същото количество злато. Изводът: Стойността на човешкия труд в САЩ е паднала близо 4 пъти спрямо златото за последните 40-50 години. Това потвърждава, че тази системата е изградена върху паразитизъм и обезценяване на труда за сметка на печатането на пари.

Очакваше се. Наистина всичко е само ПР на рижавия. Венецуела наистина има огромни запаси от нефт, ОБАЧЕ, това е "тежък" нефт, нещо като битум образно казано. Добивът е сложен, от този нефт може да се произвеждат предимно тежки фракции (дизел, мазут), и дори само за транспортиране се налага да се разрежда изкуствено. Инфраструктурата е в окаяно състояние и са нужни сериозни инвестиции, и то във враждебна за американците среда (наркокартели, бандити, всевъзможни партизани и неособено приятелски настроени местни власти и жители).