Особена перверзия прозира в гордостта на властта за меките мерки срещу епидемията. Сравняваме се ежедневно с ония страхливци от Европа, дето правели „най-лесното“ - затваряли икономиките си. Изтъкваме себе си като големите хитреци, които не само няма да съсипят икономиката си, но ще я съхранят, за да се вдигне като същински феникс напролет и България да се превърне в пазарен исполин. „Нашият подход в мерките е либерален“ гордо ехти властта.
Обаче за пръв път не лъже. За съжаление.
Наистина сме свободни.
Имаме свободата да се лекуваме както си поискаме – с Гугъл, БеГеМама или Уикипедия. Можем да избираме между това да се пробваме да оцелеем вкъщи или да викаме линейка, която има право да не идва. Ако дойде, ни прави туристически обиколки по болниците, които са в правото си да не ни приемат. С тихомълком приетите поправки в здравния закон имаме свободата да решаваме дали и как да се лекуваме от Ковид – държавата не е длъжна да го прави.
Не за пръв път сме свободни по този начин.
Помня добре как навремето, със същия либерален подход, властта ни остави сами да разберем, че е гръмнал онзи ядрен реактор в Чернобил. После пък, съвсем либерално, ни остави сами да решаваме дали този дъжд, дето ни намокри манифестацията, е радиационен или не. Тогава нямаше БеГеМама и майка ми по други свободни канали беше разбрала, че трябва да ни дава по две капки йод на ден.
„Либерален подход“ по време на здравна или хуманитарна катастрофа не е просто оттегляне от отговорност. Това е измиване на ръце, по циничен и човеконенавистен начин.
Радослав Бимбалов
