Не е лагер, нито е затвор, но признавам – малко прилича. Изведнъж около нас падна тънка и невидима пелена.

Не я виждаме, но отвъд нея не можем да преминем. Не можем да я прескочим. Нямаме стълба или въже, за да се изкачим.

Пелена като стена, но не като Берлинската, построена от разделения на два лагера свят, а нова наша си разделителна преграда, която сами издигнахме между нас и света.
Нещо като невидимия купол от онзи роман на Стивън Кинг, в който изведнъж в безоблачен ден през октомври, над американско градче Честър Милс се спусна невидим похлупак, откъсвайки го от света. Попаднали в капана на купола, хората от малкото общество потъват в първични страсти – на гняв, разочарование, екстаз. Други виждат купола като средство за установяване на контрол над мнозинството, трети – шанс за печелене на много пари.
„Под купола“ на Стивън Кинг е една от най-великите трактовки за битката между морала и алчността, корупцията и фундаментализма.

Но да се върнем към „българския купол“. Да има Шенген по въздух е въздух. Удобство за българина-турист. Излиташ и кацаш, но все си под българския купол. В него се чувстваме обградени, самоизолиращи се, с нищо неотличаващи се, периферни. Земя с много ум и талант, но кой ти мисли за ум и талант, при положение, че това е последното, с което можем да характеризираме сигналите, които идват по от върха на купола - власт и символи на властта надолу към обществото?
Хиляди млади хора се завръщат у нас с дипломи от големите европейски университети. И повечето от тях скоро усещат купола - защо тук не се говори по темите, които вълнуват света? Защо тук не се говори за икономически решения? Какви са тези цени по магазини и ресторанти? Ами изкуственият интелект? А нуждата от по-модерно образование? Какво стана с големите чуждестранни компании, които искаха да инвестират у нас? Защо ни заобикалят, насочвайки се към Гърция, Румъния, Полша? Защо дори ИТ-компаниите, с които толкова се гордеехме съкращават все повече работници?

Защо имотите стават все по-скъпи и кой ги купува изобщо на тези цени? Какво става с парите от Европа, с които например цяла Италия в момента възстановява сгради, църкви, обновява инфраструктура? Защо тук никой няма обяснение? И защо на целия този фон депутати тропат хоро в парламента?
Защото, дами и господа, всички тези процеси се случват отвъд купола на самоизолацията. Защото разбирането и обяснението на тези процеси е опасно за тарторите под купола, които при промяна на дневния ред и поглед отвъд ще изглеждат малки и неподготвени за осмислянето на големите събития в света. Да знаеш означава да сравняваш – и тогава усещаш купола най-силно.

Погледът отвъд българския купол и скоростта на света днес носи тъга за България и това, което се случва вътре. Най-много погледът отвъд купола да стигне до разхвърляния двор на съседа от Северна Македония. След като заради купола гласа ни не стига до Европа или ООН, ще си говорим и ще спорим с македонците. Толкова познато. Но вие знаете и усещате, че това е чисто и просто все същата буря в чаша... боза.
Но така е под купола – движим се по инерция и правим едно и също. И си живеем, давайки си сметка, че там – отвъд невидимата пелена има и нещо друго. Най-лошото е, че за разлика от героите в романа на Кинг, нашият купол не е физическа преграда, а духовна. Състояние на духа, в което първо се отвращаваш, след това почваш да приемаш и накрая - да се примиряваш. Така седем от десет на последните избори под купола вече показаха, че са се примирили. Но под купола това не е изненада. Ще излезем ли най-после отвъд или просто ни очаква нов сезон?

Светослав Иванов

Коментарът на автора е публикуван на сайта на bTV