ПОЛИТИКАТА КАТО СПАСЕНИЕ ЗА НЕУДАЧНИЦИ

В Народното събрание има професионалисти и компетентни хора. Някъде по 1-2 на парламентарна група. Някъде и по-малко. Останалата част са хора, които трудно могат да се нарекат успешни извън политиката. Работили като партийни секретари, работили в кантори на мама и тати и невлизали в съдебна зала например, с по три висши образования по мениджмънт на кетъринга и екопътеките за земни костенурки и подобни екзотики. За някои от пръв поглед си личи заради какви таланти и способности са в Народното събрание. 

Естествено, никой на никого не може да попречи да е некомпетентен. Лошото е, че голяма част от некомпетентните поради ефекта на Дънинг-Крюгер, започват да се мислят за успели, защото са в политиката. Тук ще направя едно лично отклонение - винаги ме е изумявала логиката на някои фенки на Възраждане, които са обяснявали, че съм никоя и не съм успяла, защото не съм депутат. Всъщност от определено ниво на интелект и професионализъм може и да изглежда така - който го виждаш по телевизора, той е успял. Но реалността е, че да си депутат, вече започна да става срамно. Аз си признавам, че се срамувам, че съм била част от този цирк. Защото на практика нищо полезно не се върши там. И предпочитам да съм добър адвокат в кантората си, отколкото "успешен" политик и депутат. 

Много депутати не са се изказвали нито веднъж, а ако са го правили, е било неособено впечатляващо. Много депутати не знаят дори какво гласуват. Не са наясно дори какви са проблемите на избирателния им район. 

Всичко в парламента е разпределяне на порциите и зверски пиар, който трябва да държи електоратът в заблудата, че нещо се прави за него. И всичко това идва от качеството на състава на Народното събрание.

Не се ли замисляте, че в Народното събрание в момента няма нито една изявена, постигнала нещо в живота преди парламента личност? Помня преди време какви депутати имаше, хора, които бяха известни не само в България, хора уважавани, компетентни, възпитани. А след това нахлуха варварите и пометоха и последният здрав разум в българската политика.

Замисляте ли се защо един проф. Иво Христов не се занимава вече с политика? Замисляте ли се защо много изявени български общественици, които са постигнали авторитет и уважение сред хората, се погнусяват от политиката. Аз познавам много компетентни и почтени хора, които биха били много полезни за управлението и законодателната власт. Но те не искат и да чуят за политика. Защото там ще бъдат в уравниловка със сервитьорки, бармани, таксиджии, момчето на мама и любовницата на шефа. И цялата им компетентност ще се удави в простотия, скандали и нищоправене.

Ние не изпращаме в парламента качество. Отдавна качествата на кандидатите за политици не са решаващи. Важен е пиарът, лъжите, медийното представяне, наглостта и вулгарното говорене, което предизвиква низките страсти на масите и им се харесва. А те са едни 80 %. И тези 80 % определят какви да са политиците ни. Без значение дали гласуват или не. Политиците искат да се харесват на народа. Затова е целият пиар. И ако няма наивни и простовати, да не кажа глуповати хора, които да вярват на целия цирк, който им поднасят политиците, те ще бъдат принудени да се променят. Или поне да покажат някакво качество.

Сега кадрите са верни, но не и умни. Във всякакъв мащаб - и като парламентарни групи. И като правителство - правителството е вярно на САЩ, но не е умно да предвиди какво ще се случи скоро в света.

И в завършек - няма по-опустошителна сила от глупостта. А когато е съчетана с комплекси и убеждение, че въпреки доказателствата за противното, разбираш от всичко, става смъртоносна.

Елена Гунчева-Гривова