През втората седмица на май внезапно захладня. Вероятно затова мнозина продължиха да си топлят чудесно ръцете от новата студена война. А и някои други телесни части. Поводи – дал Бог. Инагурацията на Путин, парад за 9 май... Но най-голямото тюхкане падна, че в политическите си възгледи Роджър Уотърс бил останал в 70-те години на миналия век. Ние понеже страхотно напреднахме...
Другият, чието изказване силно развълнува социалните мрежи, е традиционно Борисов. Появиха се не само теоретични, но и изобразителни (гениалният Валдес Радев) догадки дали пък премиерът ни наистина не е липсващото звено от еволюцята. Така де, няма как в деволюцията си да прескочим директно от Панчо Владигеров до Гери Никол. Трябва да има нещо между тях... Волен Сидеров опита да е това нещо, блъскайки по едни барабани също кроманьонец по умряла хиена, но не беше много убедителен... Изобщо патриотите, които в петък вечер страдат за България, а в събота сутрин страдат за вода, са леко объркани. Най-вече от парада за 6 май. Чудят се да се гордеят ли, да се срамуват ли от мощната военна техника, с която смаяхме света. Да уточним само, че става дума за военния парад на държава, която изнася специална продукция за над един милиард долара годишно. Не са много такива държави...
Но да се върнем на онова, с което Борисов така разлюти либералната фейсбук общественост. „Нямам общо с цензурата", каза премиерът. В интерес на истината за цялата ми журналистическа кариера, особено докато бях главен редактор на „Новинар", премиерът веднъж е упражнил натиск. По следния начин: обади ни се с Миро Боршош да пита нарочно ли сме му пуснали толкова грозна снимка... Ние казахме „Нарочно" - защото как да пуснеш снимка без да искаш?! „Добре", каза той и затвори телефона. А можеше да каже „Лошо", например...
Сега сериозно за цензурата. Един светъл преподавател от Факултета по журналистика едно време твърдеше, че е по-добре да има официален цензурен институт, който да казва какво може и какво не може. Така журналистите щели да стават изобретателни в това как да го надхитрят и по този начин да развиват професията. Парадоксално, но професорът беше прав. Ако сега имаше цензурен институт, колегите нямаше да гледаме гузно като пръднали в киното, преди да загасят светлините и да се чудим с КОЙ да се оправдаем за тъпотиите, които пишем и изричаме... Преглеждайки днешната журналистика, особено на 11 май, много ми се ще да видя един колаж, в който светите братя също като онези прочути три маймунки, са закрили с ръце очите, устите и ушите си. „На маймуни ни направихте" - трябва да се изпишат под колажа прочутите думи на бае ви Ганя.
Всъщност Борисов даде традиционното си лидерско интервю, с което – освен проблемите, които го вълнуват в момента, просто затвърди позицията си на безапелационен политически авторитет, отдавна състезаващ се само със самия себе си. И това не е подмазване, а описание на една ситуация, в която всички сме за окайване. Хайде, напънете се и посочете един поне политически опонент на премиера ни в момента, който да има дори теоретични шансове да го замести. Не само в кабинета на „Дондуков", но и в мислите и вицовете на хората. Има ли?!
Царят, Господ здраве да му дава, май направи плах опит с участието си в рубриката „Свидетел" на Би Би Си.
Английският телевизионен флангман излъчи краткото филмче „Последният цар на България", в което Симеон Втори казва: „За мен това беше обратно на всичко, което са ме учили през годините, че един цар не трябва да се бърка в политиката...Самопонижих се до министър-председател вместо да си остана с хипотетичната титла цар, за да мога да бъда полезен", а малко по-нататък развива мисълта си с констатацията, че монархията е „една доста справедлива система", особено за хората, разочаровани от своите политици. „Не правя реклама на собствения си занаят, наистина мисля така", казва негово Величество, с което ме хвърля в дълбок размисъл: царят занаят ли е или е от Бога. Щото, ако е занаят, да кажем, че Борисов го владее доста по-добре. Нищо, че любезно припомня всеки път, че се учил именно от Симеон Втори и Живков... Защо тези разсъждения по никое време? Хрумнаха ми на 10 май, когато се сетих, че през 1994-а година на тази дата Силвио Берлускони стана за първи път премиер на Италия, а Нелсън Мандела – първият чернокож президент на ЮАР. Много сълзи, много смях! Да кажа така - с надеждата да ме простят онези, на които ще се стори политически некоректен този израз. Да, любезни, в модерното общество монархията никога не е изчезвала, но просто в закон се е превърнало нещо, което някога е било изключение. А именно – самопроизвелите се царе отдавна доминират спрямо онези, които наследяват титлата и властта. Берлускони и Мандела са чудесен пример. А в това отношение, каквото и да приказва Симеон Втори, Борисов е последният цар на България. Ако не за друго, то защото е изцяло в традицията на Ивайло/Лахана. Тази традиция е много по на сърце на българите от другата с онаследяването. Традицията момчето от народа да нарита царя и да легне при царкинята. Основополагащ мит и приказен наратив за властта. Това е приказката, която се разказва по тези земи още от 11 май 330 година, когато столицата на Великата римска империя се премества от Рим в Константинопол...
Иначе с какво да отбележим изминалата седмица? С невероятната непрозорливост на онзи народ, когото Мишо Вешим определи като „малък, но много тъп народ". Залутани музикално между Роджър Уотърс и Евровизия, сънародниците пропуснаха да забележат как в парламента се прокрадва една идея БНБ да не определя вече основен лихвен процент, както правят централните банки на останалите държави. Някои викат, че можело да е за добро, защото централен лихвен процент ще стане определеният от Европейската банка, други твърдят, че родните банки сега ще почват да свалят не по десет кожи, а според датата в календара. На първо число – една кожа, на 30 число – 30... Не знам, не знам! Знам само, че много ги бива в тази работа. Ето, в кварталната банка извършиха обир. Нищо необичайно, ще речете, ама не е така. Директорът на банковия клон първо убедил грабителите да вземат само половината от наличиня кеш, а после ги уговорил да вземат и ипотечен кредит... Абе, да сме живи и здрави, да им плащаме!
И да посрещнем подобаващо кака ни Меркел, че без нея сме за никъде. Тя идва тази седмица, че на Борисов му писна от коч-компанията на Ердоган и Путин.
от Любен Дилов-син, DILOV.INFO
