ПОСЛЕДНО ОТ МОЯ СКРОМНОСТ ЗА ИЗБОРИТЕ И ЗА СИСТЕМАТА ИЗОБЩО!

Това е последният ми пост, касаещ в някакъв смисъл поредните избори. Не се меся нито на гласуващите, нито на негласуващите. Всеки има глава между раменете...уж.

Моето мнение е, че ДНЕС с избори у нас не може да се промени нищо. Ще се аргументирам защо мисля така.

В настоящата ситуация България е архетип за послушна колония на глобалните господари. Болшинството от българите са объркани и разделени. Народът ни няма нито дух, нито обединяваща кауза, нито обща идея, нито колективна визия за собственото си бъдеще. Изпаднал е в много дълбока морално-нравствена пропаст. Че средната заплата гонела 1000 евро няма никакво значение, защото точно последните десетилетия доказаха, че е напълно възможно растящото материално благополучие (макар и доста условно) да се движи ръка за ръка с бързата духовна развала. И 5000 € да стане заплатата, това не значи, че само след няколко десетилетия не можем да изчезнем от историята като народ и държава.

Ще отида дори още по-далеч – България и българите днес сме в тотална системна криза, обхващаща всички сфери на общностното ни битие. Последната ни подобна започна с идването на черната чума по нашите земи в средата на XIV век, доведе до ужасното турско робство и постави под въпрос изобщо съществуването на българския етнос.

XIV век, чумата, ересите, кризата на вярата и последвалата катастрофа ще са тема на следващ мой пост, а сега се връщам към изборите.

Днешната българска олигархия е съвсем несполучлива имитация на елит. Тя е отгледана и структурирана чинно да слушка и да стои трайно наведена пред големите батковци и каки от Давос, Ландън, Брюксел и Уошингтън. (Ще стои трайно наведена и пред Москва, Пекин или Анкара...ако и се наложи) Олигархията и произлязлата от нея политическа класа винаги са на власт, независимо коя партия де юре управлява, тъй като в ръцете им са и връзките с господарите и значителна част от националното богатство.

Политиката е изцяло превърната в шоу спектакъл за масите, подобно на “Ергенът” или “Сървайвър”. Единственото реално право на гражданите е да гласуват за някои от кандидатите, които олигархията им е подбрала. Нови идеологии няма, а големите партии са еднакви. Всички са за капитализъм, пазарна икономика, (уж)свобода на бизнеса, власт на богатите над бедните. За днешните „управленци” е важно само личното или групово материално състояние. Ако не са такива няма да са управленци. Олигархията и големите началници от чужбина други няма да пуснат. Всеки опит за създаване на нещо „по-истинско” се парира още в зародиш – или се купува и става част от статуквото или се смачква и изпраща в миманса.

Ерго - трябва да сменим системата във всичките и аспекти – от управление, икономика и образование – до култура и спорт. Целият ни либерален капитализъм, заедно с пазарната икономика, разделението на властите, пропагандата и всички останали изхабени атрибути на съвремието ни трябва да отидат на бунището на историята. Само цялостно разрушение на съществуващото устройство може да даде нужния резултат и България и българите да започнат да излизат от историческото тресавище.

А това вече е много сериозна програма която у нас никой не е вършил без подкрепа отвън или разчитайки на промяна в международното статукво. Самото осъзнаване на мащаба на начинанието би предизвикало панически ужас дори сред голяма част от нормалните и мислещи българи. Затова подобна промяна се прави бавно и полека, с много мислене и много дух, а не с безмислени действия - юруш, викове и крясъци.

Заключения:

1. Системата у нас с избори днес не може да се промени. Ситуацията в глобален мащаб е много изострена и никой няма да позволи малка и зависима България да създава проблеми. Тези наши лидери, които обещават, че ако гласуваме за тях ще направят някакви големи промени, ще излезем от ЕС и НАТО (примерно), много добре знаят, че говорят глупости. Те говорят така, за да спечелят повече гласове и съответно власт и още пари. Наясно са, че друго не могат. Абсурдно е да се вярва, че днес може да се появи наш Орбан. Няма нито как, нито откъде...

2. Имаме сериозен шанс да тръгнем към пробуждане само при промяна в международната ситуация, при промяна на глобалното статукво. Но за да е пълна смяната на цялата система, поне 60-70 % от българите трябва вече да са обединени зад една идея, кауза и група от лидери. Само такова мнозинство може да направи революционна смяна на системата. Ако не ни се месят отвън може да стане и с избори, но само ако всички антиглобалистки и антилиберални сили се обединят, което никак не е лесно, предвид тоновете натрупани его и завист!

3. За да се разбере правилно точка 1 от заключенията и да се тръгне към изпълнение на точка 2 (защото до година-две глобалното статукво със сигурност ще се промени, макар и още да е неясно накъде) е нужно да започнем да се образоваме, за да се обединим осъзнато колкото се може повече образовани. Трябва БАВНО И ПОЛЕКА да създадем критична маса от осъзнати и мислещи за бъдещето български патриоти, които да положат началото на нова национална идея, нова национална кауза и бъдеща национална революция. Припомням, че почти мъртвия български дух някога, след 400 години „черна чума” не беше събуден от Раковски, Ботев или Левски, не беше събуден с пушки и протести, а от малката „книжица” на Светеца Паисий, наречена „История славяноболгарска”. И сега така ще стане – с духовно събуждане! Които днес говорят, че само дела трябвали, предизвикват у моя скромност леко крива усмивка и задължителни сравнения с лозунга на така наречената партия ГЕРБ „Работа, работа, работа”. Нищо повече. Дух и интелект трябват, за да се гледа умно към бъдещето, а „работа, работа, работа” и мравките я могат.

Надявам се, че сте ме разбрали!

Иван Спирдонов

ППС - Това е моето лично мнение за нещата. Не карам никой да мисли като мен. В този смисъл Ви моля да не правите предизборна кампания в коментарите. Благодаря Ви!