Повечето от браковете започват с много висока фиксирана норма, но твърде често това първоначално блаженство не трае дълго

Д-р Катя Пенева е семеен консултант с над 10 г опит. Завършила е БАН, а от 2021 г е преподавател по приложна и трудова психология във ВХТИ Асен Златаров.

От своето съзряване, та чак до късна старост, човек е склонен да търси смисъл в живота. Често сравняваме това с намирането на посока и цел. Мерим дистанцията от настоящата си позиция и отправяме взор в бъдещето. И винаги има какво да ни окуражи. Така би следвало да е и в съвместния ни живот. Обградени от стените на общото жилище, партньорите следва да гледат заедно в една посока. Ако не е така, защо тогава са заедно? Известни психолози твърдят, че „само в най-стабилните бракове съпрузите споделят дълбоко усещане за смисъл”. Те не просто се спогаждат, те винаги подкрепят надеждите и стремежите на другия и така градят чувство за общност. Това е част от взаимното зачитане и уважение. Да, това е така, но в моята практика имам и немалко брачни партньори, които нямат усещане за общ смисъл, живеят в неделимо жилище и осъзнавайки външната неблагонадеждна реалност, са намерили начин да се спохождат с уважение. Усещането за смисъл, както и липсата на алтернативен по-добър живот извън семейната клетка са едни от най-безценните съставки на съжителството. Това е част от взаимното зачитане и уважение. Независимо от това много партньори понякога несъзнателно са склонни да се оплитат в безкрайни и безсмислени спорове и по този начин се чувстват самотни или изолирани във връзката си. Често зад обвиненията за нерегламентираните отсъствия от дома или неизмитите чинии стоят съвсем други причини. Има много по-дълбоки, скрити проблеми, нерешени във времето, които подклаждат тези повърхностни конфликти и ги правят много по-разгорещени и болезнени, отколкото биха били иначе.

Може би очаквате готова рецепта срещу поредния сблъсък, но за съжаление повечето семейни спорове не могат да бъдат разрешени. Това, разбира се, не означава, че партньорът ви е със срок на годност и през определено време, когато решите, че повече не издържате, можете да го сменяте. Всеки в една двойка с годините се опитва да промени мнението на другия, но това на практика е невъзможно. Причината е, че повечето разногласия се коренят в различното възприемане на живота, характера и ценностите. Да, всички сме различни и когато другият не иска да се промени, тези различия стават сякаш по-болезнени. За съжаление, конфликтите не влияят положително върху промяната на характера, те само засилват дистанцирането, а това на практика е загубено време. Ако човек разбере кое е онова качество в другия, което го гневи, е добре да се научи да живее с него, вместо да му се противопоставя. Ако си поставите за цел да разберете кои са точките на напрежение помежду ви, с лекота бихте заобикаляли предстоящите препятствия. А щом си научите уроците от провалите ще можете да опазите брака си.

За съжаление в много двойки конфликтите са ежедневие, не че се свиква с тях, напротив. Повечето хора ги приемат като необходимия пушек, който е в следствие на огъня в дома им. Това, че хората водят постоянни спорове, и то понякога с повишени децибели, не означава, че това непременно ще доведе до раздяла. В повечето конфликти не стои въпросът от какво сме недоволни, а в какво точно обвиняваме партньора си. Проблемът не е конкретната пречка, а причината за неправомерно действие или бездействие от страна на другия. Казаното звучи на пръв поглед безобидно и реално е така, ако запазим спокойствие и пропуснем личните си обвинения и обиди. Разхвърляните дрехи, паяжините по тавана или някаква друга „нередност” ще остане безболезнено в миналото, ако на тези действия не се предава негативна конотация. Но когато в спорът се тръгне рязко, на високи обороти, напрежението ескалира с всяка следваща дума. Макар и да говорите в мек и тих глас, думите ви преливат от негативност.

В тази реалност няма шанс да решите спора си, защото другият е идиот, мързеливец, неуважителен егоист, кучка. В този ред на болезнени обвинения, вече сте забравили за първоначалния повод на конфликта. В хода на разговора той дори е изгубил своя смисъл, за вас е по-актуален проблемът, че пред себе си имате един неудачник, малоумник, който не иска да се съобразява с вашите изисквания.

Пътят към съвместният ви край е предначертан, в тези случаи той е предсказуем и като такъв той може да бъде преодолян. Въпросът е в добронамереността ви и в желанието ви за маневриране на ниска предавка. Давам си сметка, че е трудно. Повечето от браковете започват с много висока фиксирана норма. За всеки от партньорите е трудно да си представи, че връзката може да се провали. Но твърде често това първоначално блаженство не трае дълго. С течение на времето, раздразнението, неприязънта и гневът се трупат до такава степен, че приятелството започва да се превръща в абстракция.

Д-р Катя Пенева

http://pogled.eu