Сам съм, изхвърлих телевизора, на неговото място си направих камина, книгите не ги изхвърлих. Но не зная как да ги подредя. По езици, по епохи, по автори, по буквите на азбуката. На кирилица - не, един австрийски професор каза да се откажем от кирилицата. На всичко отгоре сега някакви се наричат АБВ, а пък аз едно време имах колонка във вестника за книги "АБВ". Що да чиня? Ура, измислих. Ще подреждам по дължината на заглавията.
Най-краткото заглавие на книга е "Сам" ("Аlone"). Адмирал Richard E. Byrd зимувал сам на Южния полюс през 1934 г. "Сам" беше световен бестселър, дойде при нас благодарение на библиотека "Златни зърна". Адмирал Бърд зимувал сам на полюса, но всеки ден се бръснел. И аз ще се обръсна вдругиден, след като си изкарам 1500-те метра в басейна на МЕИ в Дървеница.
Най-краткото заглавие на стихотворение е "If". "Ако". Това стихотворение много ми се щеше аз да го преведа, но да искаш е едно, да можеш е друго; знам си, че съм бездарник в поезията. Има много преводи на "If", но дори преводът на Валери Петров е кофти.
Стихотворението е на Ръдиард Киплинг, който казва, че "Ако не се боиш, когато другите треперят и страхливец те наричат, а ти невъзмутим изчакваш и не ги презираш, ако мечтаеш, без да си въздухар мечтател и си умен, без да си умуващ умник, и като стар циник посрещаш еднакво равнодушно поражението и триумфа, ако си изискан лорд в тълпата и недодялан грубиян в двореца, ще бъдеш мъж, сине мой." The Ballad of East West by Rudyard Kipling, който е роден в Мумбай и бил погребан в Уестминстърското абатство в Лондон.
"Приказка за стълбата" на Христо Смирненски също е мъдра приказка. Българските парламентаристи си я прочетоха в парламента, зарекоха се да не я забравят, но я забравиха. Излязоха не мъже, а с обратна резба и мутропростакът Бойко Борисов, който казваше, че той ми бил дал магистрала, и приятелчето му Бареков, което си завъртя задника и сега го хули, и храненикът на партията столетница Станишев, и турците, претендиращи за вакъфски имоти.
"East is East, and West is West, and never the twain shall meet", написал Киплинг.
Боже, прости ми. Аз си седя тук пред камината, подреждам си книгите и се кискам, понеже попаднах на стар брой на "Ню Йоркър" с карикатура за Украйна, а в Украйна сега играят трагедия и аз не съм между плачещите зрители на първия ред. Аз плача, когато кълцам кромид лук или ям люти чушки. Соломон Паси яде повече люти чушки, но той плаче само когато ни приемат в НАТО и казва майната му на православието.
Карикатуристът нарисувал как клечат канибалите гладни край празния казан. Канибалският главатар "адресира" канибалите с "проект" за "екшън план", както говорят Соломон Паси, Леа Коен, ен-джи-о-тата и другите политкоректни. Оруел наричаше това говорене Newspeak, вие го наричате брюкселски език на еврочиновниците. Те, като людоедката Елочка на Илф и Петров, говорят само със 100 думи. Тези думи са: "приоритети" да се "случи" "демокрацията", в "политическото пространство", "иницииране", "екшън план" и пр. И изведнъж в спарената атмосфера на езиковото скудоумие глътка свеж въздух. Три думи:
"Fuck the EU". Така се скарала дамата от Държавния департамент на САЩ (Victoria Nuland) на US посланика в Киев (Geoffrey Pyatt) в прихванат разговор, разпространен в YouTube. Ама да доразкажа за карикатурата, макар че е тъпо да разказваш карикатури. Канибалският вожд инициира следния екшън план пред гладните канибали: инициираме политическа криза. Довтасват външен министър от Москва и държавен секретар от Вашингтон. И ние ги изяждаме. Напомня ми виц от времето на Киплинг: "До Форин офис. Поднасяме извинения, че изядохме посланика на Нейно величество. За компенсация изяжте нашия посланик."
Аз няма да преведа "Fuck the EU". Мария Стойкова ми каза, че Моцарт имал комплекс да говори неприлични думи. Права е, не съм Моцарт. Валери Найденов каза, че е Моцарт на българския печат. Ама и тая Victoria Nuland, дето каза "Fuck the EU", не е Моцарт.
Да бе имало YouTube през 1919 г., когато Стамболийски подписал Ньойския договор и от яд счупил писалката си след това, щяхме да чуем как той, счупвайки си писалката, казва неприличните думи, които казват в родното му село Славовица и всички ние български селяни и граждани казваме. Думите са "Да ви ... майката".
Ньойският диктат на победителите в Първата световна война бил жесток, довел до Втората световна война и нея не я направил Хитлер, победителите от Първата световна направили Хитлер. Ненаситни били за репарации и територии победителите в Ньой, спекулантите на "Уолстрийт" били ненаситни за пари; предизвикали Великата световна криза през 1929 г., която разтърсила света.
Къщата, в която аз съм се родил, беше на Баделема в Асеновград. Нешпаклованият хоросан беше розов. Вместо да плащат на кираджии да докарват вода от Чая, забъркали хоросана с непродаваемото вино. Плачат сега тютюнопроизводителите, че тютюнът им е непродаваем, пишман историците плачат, че било много хубаво, когато сме имали цар, Стефан Цанев плаче, че не сме пролели кръв, отърсвайки се от комунизма. Той е забележителен писател, казва забележителни глупости.
През кризата след 1929 г. баща ми продал няколко ниви в село Катуница и с парите заминал за Гьотинген да учи химия. Живеел в дома на професор по химия, който давал стаи под наем, щото били трудни времена. Фрау професоршата, виенчанка, също допринасяла за образованието на баща ми. Учела го да танцува виенски валс, пеейки "Oh, du lieber Augustin, Augustin, Augustin/ O, du lieber Augustin, alles ist hin/ Geld ist weg, Mensch ist weg/ Alles ist hin, Augustin/ O, du lieber Augustin, Alles ist hin.
Палавата виенчанка само едно отказвала на красивия наемател от село Катуница. Да й предплати наема. Защото не знаела в края на месеца дали наемът ще е двайсеторно или трийсеторно по-висок според инфлацията.
Хитлер спрял галопиращата инфлация, дал хляб и работа на германците и те го последвали във Втората световна война. Богатите евреи, за да станат по-богати, финансирали Хитлер, както навремето финансирали Ленин - за да печелят пари. Мразя Хитлер, понеже в безсилието си да екстерминира богатите си еврейски кредитори той екстерминира милиони невинни и бедни евреи. Андрей Луканов също го убиха тези, на които той бе дал пари. Има желязно правило: дължиш ли някому пари, убий го. Нищо лично. За да не си зависим от него, когато той не ти трябва повече. Ако ти трябва, действаш иначе. Нюрнбергският съд обеси няколко видни хитлеристи. Но преди процеса US си прибраха Валмар Шахт, финансиста на Хитлер, Вернер фон Браун, конструктора на ракетата с далечен обсег Фау-2 (V2) и други мозъци.
Аз обичам евреите, еврейския хумор. Запознах се с актрисата Касиел. Тя е еврейка. Запита ме дали съм евреин. Казах, че не съм, но мисля да стана. Тя каза: Ела бе, аз ще те обрежа.
Спуках се от смях. И вие не тъжете, не си разваляйте настроението. Вярвайте, че България излиза от кризата, че светът излиза от кризата. Но виртуалните US пари "are on a course headed to disater", защото те са виртуални и ще се сблъскат с реалността. Това вещае криза, каквато светът не е виждал. Изходът е един. Война. Както в Хитлерова Германия. Трагедията се повтаря като фарс, казват. А дано, ама надали. Трагедията на Първата световна война се повтори като още по-голяма трагедия при Втората.
Фашизоидни националистически движения вече има не само в България и в Гърция, и в Украйна. Има ги в цяла Европа.
Ама аз станах досадно сериозен, я да карам по-лежерно. Карикатурата в "Ню Йоркър" с канибалите. Нямаше го още Владимир Висоцки, който пееше "Почему аборигены съели Кука". Нямаше ги вече Илф и Петров, които пишеха за Елочка Людоедката с нейния речник от 100 думи. И Тодор Колев го нямаше още. Нас ни имаше. Бяхме на Витоша премръзнали, краката ни вкочанени, мокри, защото нямаше непромокаеми обувки, сушахме си чорапите около печката на хижа "Брокс", беше задушевно, миришеше на крака, защото нямаше дезодоранти, дрънкахме на раздрънкана китара и пеехме много фалшиво, но много весело:
"Познавате ли канибала Джери/ Едва ли по света ще се намери/ По-опасен канибал от Джери/ Джери, пред теб светът трепери, Джери."
Това е мелодия на Дорис Дей. Тя се беше прочула с песента "A Sentimental Journey" (Сантиментално пътешествие) и понеже изговаряше много ясно "севън" и други думи, ние докарахме що-годе текста на български. По римите не ме биваше, но в компанията бях авторитет в превода. Заради "Сантиментално пътешествие" прочетох "A Sentimental Journey" от Laurence Sterne. То пък излезе, че тоя Лорънс Стърн написал романа си, преди да се роди Дорис Дей и романът няма нищо общо с песента. Дорис Дей се родила 17 години преди Лили Иванова. Билетите за концертите й все не достигат по континентите, където тя продължава да концертира.
Аз в разговори за творческо дълголетие не се забърквам. Който иска, да ме чете, който ме мрази, да не ме чете.
Но - любов необяснима - хейтърите ме мразят, а ме четат. Гледам да не се забърквам, но ме забъркват, живея сред хора.
Димитри Иванов
http://segabg.com
