Правих грешки, получавах уроци, летях с илюзиите и падах с камъните. Но съм си аз

Покрай изборите днес, много от изрожденците се превъзбудиха и отново започнаха да ме плюят. Основните мотиви: предател съм, защото съм казала истината за вожда и партията им, грозна съм и съм баба. Аргументи по публикациите - тц. Само обиди.

Та в тоя ред на мисли: Не се срамувам, че съм на 51 години. Това са половин век на борба, на изграждане, на поражения и победи. Аз съм на 51 и същевремено съм 20-годишното момиче, което беше по площадите през 90-те години и искрено искаше да има свобода и демокрация, което спореше и питаше и което пак беше неудобно на партиите и вярваше, че може да промени света. Аз съм и студентката, която учеше и четеше дебелите учебници, докато тези, които сега ме критикуват, бяха само по дискотеките и играеха на талончетата на пловдивските игри с надеждата да "уцелят кьоравото". Аз съм и младата юристка, която започна да работи в общината и излезе оттам с две ипотеки, а не с по четири апартамента като някои свои колеги. Аз съм и тази, която вярваше и се разочароваше, беше в партии и напускаше, защото виждаше, че нещата, които се правят, не са правилните. Аз съм тази, която никога не е имала подкрепа на родно семейство, но винаги е смятала, че всеки един българин е нейното семейство. Аз съм тази, която никога не останах на колене, без значение колко тояги получавах в живота. Гордея се с това, че не се предадох. Правих грешки, получавах уроци, летях с илюзиите и падах с камъните. Но съм си аз. Не съжалявам за нито един ден от живота си, защото станах човека, който искам да бъда.

Вероятно тези, които ме обиждат на възраст, имат намерение млади да си отидат от този свят. Което е тъжно. Тъжно е и как ли се отнасят с родителите и бабите и дядовците си. Тъжно е да отричаш годините, които някой е изживял и да забравяш, че и той е бил на 18 и може би е направил повече съществени неща от теб.

Политиката и живота не са конкурс за миски. Съжалявам за разочарованието ви, но нямам намерение да си правя пластични операции и да си купувам кремове за по три хиляди лева, за да отговарям на изискванията ви, въпреки че за разлика от някои от вас мога да си го позволя. Всяка една моя бръчка ми носи спомени и е част от мен. Целта ми в живота не е да ме харесвате. И всъщност колко от вас са се поглеждали в огледалото, когато ме критикувате. Ако участвам в конкурси за миски, имате правото да критикувате как изглеждам. Но тук аз мисля и пиша. Ако не можете да извадите аргументи по публикациите ми, по-добре замълчете. Защото аз се харесвам такава, каквато съм. И защото истината е красива. И светлината на душата разкрасява повече от пластичните операции и грима. Ако имате очи да ги видите....

Съжалявам тези, които не могат да надскочат омразата си към хората, които казват истината. Съжалявам тези, които смятат, че могат да плюят, защото показват собствената си низост. Съжалявам грозните ви души, овълчили се от суета и алчност.

Моят път не е ваш. Дори един човек да чете това, което съм написала, за мен е важното, че съм го написала и съм казала това, което мисля. Дали ще ме следва един човек, или тълпа от възторжени фенове, за мен няма значение. Бог има план за всеки един от нас. А аз ВЯРВАМ! Вярвам, че в началото бе Словото и думите имат силата да променят света.

Елена Гунчева-Гривова