Думите – както неуморно повтаряше вече покойният Цветан Тодоров – са важни, защото те са маркерите, с помощта на които се ориентираме в действителността. При грешно избрани думи тръгваме по грешния път, който, вместо да ни заведе там, където искаме да стигнем, ни забутва в бандарлъците и внезапно изчезва в някой особено бодлив трънак. В който, като се вгледаме виждаме, че всъщност има леговище на глигани. А слънцето вече залязва и те всеки момент могат да се появят...
Сетих се за значението на думите, наблюдавайки поредната караница в нашата общност по токсичната тема:
"Кой е истинският десен и защо десните не се вземат?"
Самата постановка на въпроса съдържа отговора: докато се спори, кой е по-най-десен, няма как да се стигне до онова единение, което се получава в момент на протести, но все не стига до арената на голямата политика. Защото във всеки момент ще се намери някой – влезте във "Фейсбук" и ще се убедите – който казва: "Аз с тия? Никога – не са достатъчно десни!".
Разговорът в плоскостта "ляво-дясно" не работи от години. В смисъл – не ни снабдява с маркери, с помощта на които да се ориентираме в действителността така, че да не сме вечно в бандарлъците, оглеждайки се за глигани. Положението е толкова очевидно, че ми е чак неудобно да го напомням; но – все пак. В следвоенните десетилетия "ляво" означава – високи данъци, силна държавна регулация, законово облагодетелстване на профсъюзите и на работниците. "Дясно" пък е равно на ниски данъци, слаба държавна регулация и отмяна на законовите привилегии на профсъюзите.
Хайде сега да видим: спорът по тия неща ли е спорът, в който участваме днес? Или спорът е съвсем друг? Отвращава ли ни Путин, понеже е ляв (иска високи данъци)? Втрещени ли сме от Тръмп, понеже е десен (иска ниски данъци)? Не приемаме БСП, защото иска високи данъци – или защото е инструмент на руските амбиции и съюзник на олигархията? Отхвърояме ГЕРБ, защото искат ниски данъци – или защото те СА олигархията?
Нито един от екзистенциалните проблеми – както български, така и световни –
не може да бъде решен, ако го анализираме през призмата на "ляво-дясно"
Напротив: ако подхождаме към всичко по този антикварен начин, не само не решаваме никакъв проблем; но неминуемо изпадаме в ситуацията злостно да се изпокараме помежду си.
Ето ви за пример "дискусията" във "Фейсбук" след обявяването на коалицията на "Да, България" със "Зелените" (давам резюме): "Зелените са леви, следователно – проруски; следователно "Да, България "са същите; следователно най-конструктивното, което можем да направим е – завинаги да скараме "Да, България" / "Зелените" с "Нова република"/ ДСБ. Защото едните са леви, а другите – десни; и следователно са априорно врагове."
Чий проблем решава тази дискусия? Проблема на Тримата шишковци, разбира се, които не искат в парламента да си имат работа нито с Христо Иванов, нито с Радан Кънев, нито с опитни революционери като "Правосъдие за всеки" и най-малко – с калени улични воини като "Зелените". Не се решава никакъв наш проблем, защото нашите проблеми не са – ниски или високи данъци.
Нашият проблем е по-важен: да си върнем държавата от мафията
Дърдоренето по темата "кой е по-най-десен", нещо повече, се окуражва и стимулира именно от участниците в олигархията, защото отвежда цялата енергия встрани от основния проблем: тяхното премахване от властта и от обществените ресурси. Приемането на тезата "който е по-най-десен – той е по-добър" директно води до капана, отдавна заложен от идеолозите на Института за десни политики, който капан представлява следната семпла логическа конструкция: Бойко Борисов е най-десният човек в България; следователно, колкото си по-близо до него, толкова си по-десен (т.е. по-правилен). А колкото си по-далеч от него – толкова си по-ляв (дефектен).
Е, как при това положение – ако изначално си приел да участваш в разговора "кой е по-най-десен" – да застанеш срещу групировката ГЕРБ? Нали е дясна? От нашите? Нищо, че е съставна част от мафията.
Кучи синове – ама наши кучи синове...
Същото, между другото, се случва и отляво. И там куп свестни хора продължават да живеят в токсичната периферия на БСП, за да не ги заклеймят като не-леви.
Е, докато тичаме подир тия миражи, как да се съберем, за да бутнем олигархията? Нейните различни крила с удоволствие мимикрират "дясно" и "ляво"; а ние сме се вторачили в тази мимикрия, като нощни зайчета – във фаровете на приближаващ джип...
А междувременно, всички крила на олигархията – и ГЕРБ ("десни"), и ДПС ("либерали"), и БСП ("леви") периодично обявяват списъци на своите врагове, без да ги делят на леви и десни. В тези списъци сме всички ние – и при Тройната, и при Орешарски, и при Борисов. Те, за разлика от нас, знаят, срещу кого и защо са изправени.
Дотук –за грешните думи. Кои са правилните?
Лесно е, ако погледнем, какъв е всъщност онзи проблем, който – и у нас, и по света – заплашва самите основи на цивилизования начин на живот? Проблемът е, че демокрацията е атакувана от различни модели на анти демокрация. Прав се оказва мъдрият Роналд Рейгън, когато обяснява:
"На вас и на мен ни се казва, че трябва да изберем между лявото или дясното, но аз предполагам, че няма такова нещо като ляво или дясно. Има само горе и долу. Нагоре – към отколешната мечта за максимална индивидуална свобода съчетана с ред - или надолу – към незначителността на отделния човек при тоталитаризма."
Свободата е съчетана с ред само там, където има равенство. Ще рече: никой няма господар; всеки си взема решенията сам (никой не му диктува решенията); и всички, бидейки еднакво равни, в еднаква степен уважават достойнството на другия. От тази постановка иде цялата конструкция на човешките права, в която живеем.
Атаките са срещу нея. "Отдолу" извират най-разнообразни офанзиви, свеждащи се до една: Да бъдем върнати в положението, всеки да има господар – "незначителността на отделния човек при тоталитаризма". Путин, Орбан, Льо Пен, Ердоган, Тръмп, Борисов, различните ислямски екстремизми – всички те искат едно и също. Да ликвидират равенството и демокрацията, която го прави възможно като начин на живот – и да ни превърнат в подчинено население. Някъде това става с изтребление, другаде – с откровена диктатура, а на трети места, като у нас – с появата на държави-мафии.
Ако се вгледаме в хората около нас ще видим, кои сме ние и как да се наричаме. Ние сме онези, които пазят демокрацията;
и е редно да се наричаме "демократична общност"
Веднъж стигнем ли до това, нататък е лесно, защото пътят е ясен.
Демократи ли са, например, в ГЕРБ? Ще попитам по друг начин: някой да е чувал председателят на ГЕРБ да се е явявал на избори за нов мандат (днес е в края на втория си)? Някой да е виждал Национално събрание на ГЕРБ с повече от тия три точки в дневния ред:
Точка 1. Докарване на объркано изглеждащи хора в "Арена Армеец";
Точка 2. В продължение на 90 минути (колкото един футболен мач) – речи на вожда и на другите любими ръководители;
Точка 3. Откарване на объркано изглеждащи хора от "Арена Армеец" по родните им места?
Изказвания от залата? Препирни по предлагани политики? Няма такива неща, тъй като вътрешната уредба на ГЕРБ е илюстрация на положението – "незначителността на отделния човек при тоталитаризма."
Същото е в политиката, следвана от ГЕРБ (продължавам примера, не се заяждам), чиято сърцевина е обслужването на интересите на 7-8 човека и отстояването, до последния възможен момент, на висококорупционните руски енергийни проекти. Начинът на упражняване на властта с методи, прекопирани от групировките от 90-те години, както и всепроникващият партиен контрол, взет директно от БКП (членството в която е оформило мирогледа на лидерите на ГЕРБ) – и това е илюстрация на положението "незначителността на отделния човек при тоталитаризма".
Ние сме против ГЕРБ по тези причини, а не – защото са "десни" (искат ниски данъци). Същото е с БСП. Нейният проблем не е, че е "лява" – тя дори не иска високи данъци. Нейният проблем е, че макар вътрешната й уредба да е пример за демократичност, в сравнение с ГЕРБ, нейната политика следва същите цели: обслужването на 7-8 човека и отстояване, дори отвъд последния възможен момент, на висококорупционните руски енергийни проекти.
Какво ме интересува, че Цеко Минев се пише "десен", Пеевски – "либерал" (бидейки член на ДПС), а Христо Ковачки – "ляв"?
Мен ме интересува обществото да не бъде поставяно в положението: "незначителността на отделния човек при тоталитаризма"
та да функционира в тяхна изгода. Мен ме интересува да живея в демокрация и правов ред, където всеки напредва със собствените си усилия, без да мачка останалите.
Виждате ли, колко ясни стават нещата, когато ги опишем с правилните думи? Ние, хора, сме "демократична общност". Онова, което ни обединява е, че сме се събрали, за да отбраняваме онова "горе" ("отколешната мечта за максимална индивидуална свобода съчетана с ред") от онова, което настъпва "отдолу" – "незначителността на отделния човек при тоталитаризма". Това, а не някаква дясна или лява идеология ни изправя срещу "системните партии" – и тях срещу нас.
Само ако разберем това, уважаеми, ще можем да се измъкнем от трънака, в който се бъхтаме един другиго, преди да са се прибрали глиганите и да са ни подкарали наред. И да хванем правия път натам, накъдето искаме да отидем.
От Евгений Дайнов
dnevnik.bg
