Не че много ги зная и тача, но мили са ми празниците, иконите и обичаите. За първи април си измисляхме поасон д'аврил в Брюксел, априлски лъжи в София, където беше по-хубаво, понеже празниците бяха повече и на Нова година сурвакаш, на седми януари - коледуваш, после Великден, Гергьовден, 24 май.
След великденските пости, които не спазвах, отивах в черквата "Свети Седмочисленици" и свещеникът не искаше да се изповядвам, направо ми даваше в сребърна лъжичка глътка червено вино и кубче светен хляб като крутон за супа, казвахме му нафур, но свещеникът му казваше анафора. На Гергьовден вкъщи на масата имаше печено агне, вярвах, че мога да го изям цялото, но се надценявах. Големите се смееха и ми заповядваха като на офицер: Заповед по гарнизона, за Гергьовден униформа лятна парадна.
Разказвал съм, че US авиобомба гръмна нашето училище, разчистиха развалините и там построиха Спортната палата, но не казах, че то беше по-хубаво от брюкселските училища, разигравахме "Последният мохикан" на двора, но влизахме навреме, понеже на фасадата имаше слънчев часовник, преобувахме се по терлици и паркетът винаги беше лъснат като джам, понеже в междучасията всички момченца се пързаляхме по него по терлици и си представяхме, че играем хокей. Униформите ни бяха на шопчета чернодрешковци с бели гайтани на елечетата и на сукманчетата на момиченцата. Едни каки и батковци, 4 години по-големи от нас, преминали в по-горен клас не с 6, а със 7, когато се родило царчето. На нас не даваха една единица повече, но ни даваха да носим знамето на манифестацията на 24 май. Госпожата каза, че врагът никога не е пленил българско знаме. Нарамих каишите на едно кожено нещо, което се казваше футляр, пъхнаха дръжката на знамето във футляра и питаха тежи ли ми. Никак, излъгах аз и бяхме готови да браним знамето от врага, но през цялата манифестация на 24 май врагът не дойде. Идваха само моите приятелчета да ме питат ще вали ли следобед, понеже госпожата беше казала, че момченца и момиченца дружно ще тропнем хорце в училищния двор, ако не вали, и те се обзалагали дали ще вали, или няма. Аз заложих всичките си джобни стотинки, че няма, защото не исках да вали, исках да тропам хорце с момиченцата. Лицемер съм; още седемгодишен играех хазарт, пък сега проповядвам за данък върху хазарта поне пет пъти колкото данъка за книгите.
Заваля и вместо на двора ние се събрахме в гимнастическия салон на училището. Там един голям батко ни научи да пеем една шопска песен:
По Софишко равно поле
Едно едно дзвънче дзвъка
Ей го иде Свети Георги со велисопедо
Педо, педо, со велисопедо
Насреща му змей крилати
Съска огин плюва
Наръчка го, намушка го
Хептен го утрепа
И накрай он прегази го
со велисопедо
Педо, педо, со велисопедо
На иконата Свети Георги беше на кон, но ние си го представяме на велосипед, понеже мечтаехме да имаме велосипеди.
На стари години ме разсмя постер на комунистическите икони Маркс и Енгелс на велосипед тандем. Хареса ми книгата на Димитър Денков за Комунистическия манифест, кратък като шега в сравнение с капиталните им трудове, но шегата разтърсила света, не капиталните трудове.
Никола Анастасов, Бог да прости, знаеше повече шопски шеги от мен. Кръстосвахме България надлъж и нашир, когато спираха "Всяка неделя", сиреч често. Тогава с Кеворк Кеворкян, талантлив телевизионер, но с още по-редкия в България талант - организационния - шарехме из България. Аз карах ладата, но истинският водещ беше Кево. В закона пише "Водач на МПС", но то е разтегливо понятие; казвам го, без да разбирам нито българските, нито европейските, нито американските закони.
На срещите с местната публика излизахме на сцената един подир друг. Когато Кево излезеше, хората ръкопляскаха. Когато излезеше Никола Анастасов, хората се смееха и той недоумяваше: Защо се смеете, аз още нищо не съм казал, нищо не съм направил.
Във Франция не казвали актьори, казвали комедианти. Да разсмиваш е дар божи, който Бог в безкрайната си мъдрост дал на Молиер, Сервантес и Шекспир, на шутовете, клоуните и дървените човечета Пинокио, Буратино, Арлекино. Нам дал карикатуристи и умението да измисляме вицове. За да се забавлява, Той дарил и падналия ангел Сатанаил, а нас направил глухи за сатанинския смях на лихварите-банкери-кожодери.
Кево организираше срещите с публиката така: всеки, който има въпрос към някого от нас, го написва на листче, сгъва го на четири, пуска го в шапките на хората, които минават между столовете. Кево разбъркваше листчетата, вадеше ги наслуки, прочиташе към кого е въпросът и ние отговаряхме. Към мен имаше два въпроса, на които - въртях го, сучех го, ала все още не мога да отговоря:
1 Македония.
Гипсирах се, понеже ми идваха наум думите на Тончо Жечев: "За Македония каквото и да кажеш, все ще сбъркаш".
2 Столицата на Израел.
Тел Авив, Хайфа, Ерусалим?
Не знам. САЩ си преместиха посолството, но, с извинение, все едно аз съм си го преместил в другия крачол. Тръмп голям го вади, ама Ерусалим е 27 пъти по-стар от САЩ. Надценява се като мен, когато вярвах, че мога да изям цялото агне. Ще доживеете, ще научите. Може и аз. Още научавам неща. Американската дума филибъстеринг (filibustering) й търсех значението в речниците. От съдебните репортажи разбрах какво значела. Български банкер го съдят задочно, че откраднал милиарди, обвинението ще се чете месеци или години. Банкерът се скатал в Сърбия, сърбите не го дават... понеже, защото...
Такава Сърбия и такъв български съд са осъдени. Казах. Хау. И се подписвам: Последният мохикан
Димитри Иванов
http://segabg.com
