Празник за сетивата е да гледам как българският медиен мисиркуитет, наричащ сам себе си национален, не смее да реагира на бунтовете в Европа

Празник за сетивата е да гледам как българският медиен мисиркуитет, наричащ сам себе си национален, не смее да реагира на бунтовете в Европа. Не смее да даде определение. Пробутват ни някакви глупости като студентско недоволство за по-добро образование. Ама вие видяхте ли как изглеждат тези студенти? Зърнахте ли ги поне с ъгълчето на окото? Или при липса на нова директива действаме по последната?

Процесите във Франция обхванаха и Италия. И там ли студентите се борят за по-добро образование? Повече пергели в училищата? Повече тебешир в класните стаи?

Никой ли не се сеща, че това може би е бунт на глада? Или директивата е да не се сещате? Да, има много вандализъм и криминалщина, но бунтовете винаги са били такива.

Европа вече гладува и тези, които са разчитали на някое и друго евро, разбират, че го нямат. Парите им са измъкнати и са вложени във война, която е напълно излишна. Осъзнават по трудния начин, че правителствата им крадат пари, влагат ги в една напълно ненужна кауза, но част от същите тези пари се връщат при същите тези правителства. С други думи – даваш държавни пари, завърташ ги през световния клоун, който всички знаете кой е, и получаваш едни по-малко, но вече не държавни, а лично твои пари. Когато това се повтори много пъти, същите, нека ги наречем студенти, започват да схващат, че нещо са прецакани. Когато токът ти скочи два пъти, работите не са хубави. Плашипутарникът Путин вече не работи. Италиански журналист зададе въпроса на Мелони: „Колко пъти досега Русия е нападала Италия?“ Някак неудобно се получи. Но не зададоха въпроса: „Колко пъти Италия е нападала Русия?“ Че тук отговорът е още по-неудобен.

Иначе казано с езика на Мечо Пух: Ако имаш едно евро и го дадеш на друг, вече нямаш едно евро. Но това е вече трети неудобен въпрос и работата отива на бан, затова млъквам тук.

Емил Йотовски