Днес научихме важна новина за българо-македонските преговори, но не от нашето правителство, а от македонските медии.
Те ни информираха, че в последните дни на 2020 г. София е връчила на Скопие анекс от 12 точки към българо-македонския договор за приятелство, подписан на 1 август 2017 г.
Според македонските източници България само повтаря старите условия към Република Северна Македония: признаване на българските корени на македонския език, етнос и история, отказ от териториални претенции, редактиране на антибългарските страници в македонските учебници по история, литература и география, прекратяване на речта на омразата, премахването на антибългарски паметници от Втората световна война…
Всъщност става дума за отдавна известни български искания, сега оформени в анекс към споразумението между София и Скопие. Техен автор е Красимир Каракачанов, който преди два дни подхвърли новината за въпросния анекс в интервю за българска телевизия.
При това положение изникват три логични въпроса:
След като вицепремиерът Каракачанов официално предлага анекс от 12 точки към договора за приятелство, това не е ли признание за неговия провал?
Ако договорът е провал, кои български министри са отговорни за съставянето и подписването му на 1 август 2017 г.?
Защо тези 12 точки не са влезли в договора, триумфално обявен от Каракачанов като „триумф на българската дипломация“?
Отговорите се налагат сами:
Договорът е дипломатическият ни провал, защото в него присъства чл.2, даващ безусловна подкрепа за членството на Скопие в НАТО и ЕС, и отсъстват тези жизнено важни 12 точки.
Отговорните за този провал министри са външният и военният, но вторият носи главната отговорност, защото е идеен вдъхновител на документа.
Въпросните 12 точки не влязоха в договора през 2017-а, защото още тогава щеше да е блокирано членството на Скопие в НАТО, а това водеше до открита конфронтация със САЩ, настояващи за членство на Македония в пакта по бързата процедура.
На 1 август 2017-а правителството ни съзнателно си затвори очите за тези 12 точки. Тъй като провал на македонското членство в НАТО означаваше провал за военния министър Каракачанов, който щеше да си навлече гнева на Вашингтон.
Ето как личният интерес на един министър победи националния интерес на България!
Велизар Енчев
