Представи си, че те наемат за 10 000 евро на месец със задачата 8 часа на ден да копаш с лопата

Представи си, че те наемат за 10 000 евро на месец със задачата 8 часа на ден да копаш с лопата. На първия месец ще си щастлив, че взимаш парите. На шестия месец ще ти се иска да си пръснеш мозъка с пушка, защото работата ти е напълно безсмислена.

Но, ако си политик, няма да копаеш дупката за 10 000 евро, ще прибереш парите, ще наемеш някой бройлер за 1 000 евро да копае дупката, ще откраднеш останалите 9 000 евро, след което ще свикаш пресконференция и ще прережеш лентичката на дупката, обявявайки, че си "създал ново работно място" и си "решил проблема с ландшафта".

Властта над човешки съдби е върховният халюциноген. Политиците нямат нужда от вътрешен философски смисъл, защото външното опиянение от властта заглушава всякаква вътрешна тишина.

Политикът си казва: "Ако аз не взема тази комисионна от обществената поръчка, ще я вземе конкурентът, а той е по-лош за държавата. Аз правя и добри неща, построих магистрала (нищо че откраднах 90% от парите), народът поне кара по нея. Тези пари ми се полагат, защото аз нося отговорността, търпя медийния тормоз, 'жертвам' личното си време."

В собствените си очи те са самоотвержени титани, които крепят стабилността. Кражбата от хазната в тяхната глава не е престъпление, а административна такса за тяхното величие.

Безсмислието на труда унищожава човека само тогава, когато е нормален. Политикът е функционален социопат, който осмисля живота си на паразит като кара масите да му слугуват. За него копането никога не е безсмислено, защото за политика е жизненоважно да има кой да копае долу в калта.

Това ги кара да се чувстват като богове, а боговете не се самоубиват, те просто си поръчват нова порция жертвоприношения.

В чистата физика и химия шлаката плува над метала. Политиката е патокрация - управление на дефектните комплексари над нормалните.

Политиците са генетичен продукт на средата, те са концентрираният извлек от тарикатлъка и комплексарщината на обществото, което доят.

Ние всички живеем с побъркваща шизофрения. Ти ненавиждаш матрицата, мразиш гадния си шеф, трафика, това, че трябва да бачкаш до припадък, за да си купиш нов Мерцедес на изплащане, за да впечатлиш хора в Instagram, които дори не познаваш. В събота вечер се оплакваш колко е фалшиво и гнусно всичко.

Но в понеделник сутрин слагаш костюмчето, фалшивата усмивка и си съдираш си задника от работа за някакъв глупав бонус и уволняваш или тъпчеш някой под теб. Ти си заложник, който ненавижда похитителя си, но е влюбен в него, облича се като него и убива заради него всеки ден. Ти едновременно си жертва на матрицата и неин най-верен охранител.

Ние едновременно мразим и страдаме от безмислието на пазарната логика, но всяка сутрин доброволно я възпроизвеждаме и защитаваме

Системата отдавна е изтрила истинския човек. За държавата ти не си Иван, Мария или Петър, който има мечти и душа. Ти си ЕГН, таргет група за реклами в Google и елемент на пазара на труда.

Животът ти дори не е истински.

Nik Ray