Ако сме убедени, че в този свят всичко най-добро вече е продадено, тогава за нас наистина остават само празните рафтове. Ако мислим, че за такава стока трябва да се чака на огромна опашка и да платим скъпо и прескъпо, така и ще стане. Ако очакванията ни са песимистични и пълни със съмнения, те непременно ще се оправдаят. Ако смятаме, че ще се сблъскаме с недружелюбно обкръжение, предчувствията се сбъдват. Но щом ни споходи невинната мисъл, че светът е запазил за нас всичко най-добро, и тогава, кой знае защо, всичко се сбъдва. Така човек формира с мислите си слоя на своя свят. Но в повечето случаи не разбира как става това.
Всеки се стреми „всичко да стане така, както искам". Опитва се да приложи простичкия си принцип към света - накъдето завия, натам и ще тръгна, където понатисна, там и ще се огъне. Но кой знае защо, светът не желае да му се подчини. Нещо повече - човек завива на една страна, а го отнася съвсем на друга. Би трябвало да се замисли - реалността се държи толкова неадекватно, значи е нужен друг подход. Може би тя се подчинява на съвсем други закони? Но човек не иска да спре, за да се огледа, и продължава упорито да постъпва по своя си начин. Вследствие на това влизаме в слой на света, където „всичко не е така, както искам". Напротив, много неща стават „така, както не искам". Някаква странна, капризна, несговорчива реалност?
Често имаме усещането, че светът сякаш ни прави на¬ пук. Като че ли необяснима сила привлича неприятностите към нас. Опасенията ни се сбъдват, най-лошите ни очаквания се оправдават. Постоянно ни преследва онова, към което изпитваме неприязън и се стараем да го избегнем. От психологията е известно защо излиза така, че „получавате онова, което не искате", особено ако това нежелание е неудържимо. Вие ненавиждате, или се страхувате от нещо с цялото си сърце? Значи отвън ще ви се предостави точно това и то в излишък. Мисловната енергия, родена от единството между душата и разума, превръща възможността в действителност. Но това не е единствената причина за реализиране на най-лошите очаквания.
Общо взето, животът без проблеми е норма. Всичко се нарежда добре и гладко, щом се движите по течението, без да нарушавате равновесието. Природата не обича да разхищава енергия и не е склонна да прави интриги. Нежелателните обстоятелства и събития се случват, когато на някакви качества се придава излишно голямо значение. А между хората се създават отношения на зависимост, когато те сравняват себе си с другите, противопоставят се и поставят условия от рода на: „Ако ти така, аз пък еди-как си..." Но щом изкуствено повишената оценка на един обект се постави в сравнително отношение с друг, възниква поляризация, която поражда вятъра на равновесните сили. Те се стремят да премахнат възникналата поляризация и в повечето случаи действието им е насочено срещу онзи, който я е създал.
Ето примери за потенциали без връзка - аз те обичам; аз обичам себе си; мразя те; аз съм си противен; аз съм добър; ти си лош. Подобни оценки не са основани на сравнение и противопоставяне. А ето примери за потенциали, създадени от отношенията на зависимост: обичам те, при условие че и ти ме обичаш; обичам себе си, защото стоя по-високо от всички вас; ти си лош, защото аз съм по-добър; аз съм добър, защото ти си лош; не харесвам себе си, понеже съм по-лош от всич¬ки; ти си ми отвратителен, понеже не си като мен. Точно затова неприятностите нахлуват в живота ни толкова настойчиво и сякаш нарочно. Например в съпружеските двойки като че ли се съединяват несъвместими личности, сякаш за да се наказват един друг. В различните колективи винаги ще се намери макар един човек, който ще ви досажда. Законите на Мърфи са от същото естество. А е необходимо само да изпълните основното житейско правило - позволете си да бъдете себе си, а на другите - да бъдат други. Трябва да пуснете света на свобода, да разхлабите хватката си.
Колкото повече държите на желанията и претенциите си, толкова по-силен е магнитът, който привлича всичко противоположно. Става буквално следното: вие сте хванали света за гърлото, а той се съпротивлява, опитвайки се да се освободи. Да го притискате и да настоявате е безполезно - ситуа¬цията още повече ще се влоши. Вместо това трябва осъзнато да промените отношението си към ситуацията. Щом разхлабите хватката си и престане¬те „да държите света за гърлото", той тутакси става приветлив и послушен. А онзи, който „не пуска света", ще привлича като магнит всичко противоположно. Примери има колкото щеш. Вие самите можете да потвърдите, че светът честичко ви действа на нервите. Разбира се, за всекиго различно и в различна степен. Но в общи линии същността е: ако в дадения момент нещо може да ви извади от релси, то сякаш напук се случва. Има много начини да се повиши напрежението. Да пред¬положим, бързате за някъде и се страхувате да не закъснеете. От този момент нататък всичко работи против вас. Хората ви препречват пътя и си вървят бавничко, Колите пред вас едва се тътрят. Всички сякаш нарочно са се наговорили.
Разбира се, отчасти това се дължи на възприятията - когато бързаш, ти се струва, че целият свят се движи по-бавно. Можем да приведем и други примери. Ако сте разтревожени или напрегнати от нещо, хората около вас ще правят тъкмо това, което ви дразни, и то именно когато искате да ви оставят на мира. Децата се качват на главата ви, въпреки че дотогава са били кротки. Разни субекти ви се мотаят в краката и ви досаждат с проблемите си. Навсякъде ви налитат различни пречки. И тъй нататък...
Какво движи хората? Вътрешното намерение. Така че използвайте намерението им, вместо да използвате своето. Откажете се от своето и позволете на външното намерение да пусне механизма на вътрешното намерение на другите. Използвайте вътрешното намерение на хората за постигане на своите цели.
Въпреки користния оттенък на тази фраза, вие не използвате хората, а просто не им пречите да правят това, което искат. И всъщност е много лесно. Достатъчно е само да се определи общото, което е в основата на вътрешното намерение на хората.
Подчиняването се реализира посредством чувството за важност. Ето защо най-голямата част от мотивацията на човека се намира в областта на собствената значимост. За да се задейства механизмът на външното намерение в отношенията с хората, ще се наложи да разчупим още един лъжлив стереотип. Често можете да чуете следния призив: „Не се опитвай да промениш другите, започни със себе си!" Това тутакси предизвиква душевен дискомфорт - значи, аз съм несъвършен, трябва да се променя, а тъй не ми се иска! И правилно, че не ви се иска. Не бива да се опитвате да променяте другите, но и себе си също не бива. Каквото и да правите със себе си, или с другите, то ще е слабо ефективно за вашето вътрешно намерение. Проблемът се решава по друг начин. Трябва да позволите на другите да реализират вътрешното си намерение. Тогава ще се задейства външното намерение, а вашето вътрешно ще се реализира от само себе си.
Светослав Атаджанов
