ПРИНЦИПЪТ НА СЛУЖЕНЕТО

 Още тогава изобретихме и приехме първо между нас самите принципа на служенето. Системата на служене днес е основен постулат в държавата, символизиращ желанието за истинска откровена взаимопомощ и уважение между членовете на обществото. Тя е внедрена във всички сфери, независимо дали става дума за управление, икономика, здравеопазване, сигурност или образование. 

Принципът на служенето, като духовна категория, замести принципите на подчинение от типа „собственик – работник“, „началник – служител“, „господар – слуга“ или „плащащ – платен“. 

Както свещениците и монасите служат на Бог и на нас, като носители и рупори на Неговото слово, ние всички служим на родината и обществото. 

Държавните служители и чиновници са длъжни да служат на общността, за което се заклеват при встъпване в длъжност. Същото се отнася за лекари, учители, полицаи и военни. Всъщност всеки гражданин на Евтопия в една или друга степен служи и полага клетва в полза на държавата и обществото. 

Дори децата, след навършване на десет години, полагат такава колективна клетва да служат на обществото и Евтопия. Офицерите, сержантите и войниците в армията и полицаите в полицията и преди полагаха клетва при встъпването си в длъжност. Но това беше само протоколно задължение. Едва в Нова Евтопия тяхната клетва да служат на родината и на хората придоби реални измерения.  

Лекарят, фелдшерът, медицинската сестра или шофьорът на линейка също са призвани да служат на изпадналите в нужда болни наши сънародници. Освен Хипократовата клетва те са длъжни да дадат и клетва в служба на държавата и обществото. В още по-голяма степен това се отнася за системата на образованието. Клетва да служат, полагат всички учители, възпитатели, университетски преподаватели и асистенти, а също и заетите в научните институти. Работещите в хранителната промишленост, земеделските производители, търговците на храни също полагат такава клетва. Според нас храната, която хората консумират, трябва да е полезна и чиста, подобно на духовната храна, която учителите дават на децата ни. 

Принципът за служенето у нас също е основополагащ, подобно на тези принципи и визии, за които Ви разказах досега. Да се служи на родината и обществото, е морално и етично задължение на всеки. Патриотизмът е вид религия, тъй като естествената привързаност към родината е сходна с вярата в Бог. Служенето към родината не е с нищо по-различно от служенето ни на нашите деца или възрастни родители, баби или дядовци. Практическото приложение на тази система дава своите резултати при нас отдавна.

 Служенето помогна много при консолидацията на обществото, при промяната към по-добро на отношенията между хора, социални групи и категории. Тогава съвсем елегантно, ако мога така да се изразя, въведохме и поклона като система. Всеки при среща се покланяше леко на другия или на няколкото души, които присъстват на срещата. Този нов начин на поздрав не е налаган по никакъв начин. Просто го превърнахме в мода. Във филмите, клиповете в Мрежата и предаванията по телевизията героите, водещите или репортерите винаги леко се покланяха на събеседниците си или на публиката. Тъй като на хората е вменено да подражават, постепенно всички започнаха да го правят. Този израз на уважение към другите стана масов и днес е такъв. 

Системата на служенето помогна изключително много и за създаването на усещане за равенство между всички евтопийци. Тя не е вертикална, а хоризонтална. При нея няма началници, водачи или каквито и да е висшестоящи. И в края на краищата всеки започна с радост да служи на всички, защото знае, че всички са готови чистосърдечно да служат на него. Това е духовен и морален дълг.

 Така технологът в хранителната промишленост знае, че храните, които се произвеждат по негова рецепта и под негов контрол, трябва да не съдържат вредни и опасни съставки. Това е неговата служба. Същият технолог без притеснения отива на преглед при лекар, защото знае, че лекарят също служи и ще го лекува по най-добрия възможен начин. Не се притеснява както преди, че лекарят може да не му обърне достатъчно внимание или пък да му изпише много скъпи лекарства, понеже има бизнес отношения с търговеца или производителя на скъпите лекарства. Разбирате ли, това стана част от съзнанието на евтопийците – прави добро на другите и те също ще ти правят добро с чисти души и сърца, напълно безкористно.

– И все пак? Как накарахте хората да приемат да служат от сърце и душа? Това звучи доста странно за съвремието. Предполагам, че е имало и такива, които не са успели да победят користта, егоизма и алчността си. Има ли система от наказания за тези, които не искат да служат на обществото и държавата?

– Дълбокото приемане на системата за служене отне няколко години. Все пак, за да я наложим по бързо, да обхване цялата ни общност и всички да осъзнаят нейната важност, издадохме нормативен акт, с който обяснихме защо е полезна за всички членове на обществото и как тя ще помогне за промяната на Евтопия. Знаете, че в модерните правни системи изпълнението на правната норма е обвързано със санкция, т.е. неизпълнението на нормата води до неблагоприятни последици за съответния човек. Само че при нас, след като надмогнахме абстрактния и индивидуалистичен характер на модерните общества, такава санкция не беше необходима.  

Системното нарушаване на клетвата за служене само води до наказанието „отхвърляне от обществото“. Когато някой, независимо кой и какъв е той, заобикаля правилата на служенето и повече се грижи само за собствения си интерес, обществото просто го отхвърля и той или е принуден да напусне Евтопия или трябва да осъзнае грешката си и да се промени. 

Иван Спиридонов