Прокуратурата, съд, политици и журналисти [казусът “Лев инс” vs. Mediapool и казусът Карамански vs Асен Василев]

Прокуратурата, съд, политици и журналисти [казусът “Лев инс” vs. Mediapool и казусът Карамански vs Асен Василев] 

*Дълго е, ако не ви се чете не започвайте :) 

В рамките на седмица една съдия беше описана хем като герой, хем като автор на скандални решения. Става дума за Стилияна Григорова, чиито два съдебни акта добиха публичност през ден: единият по казуса “Лев инс” срещу Медиапул, другият Любомир Карамански срещу Асен Василев за клевета.  

Разбира се, решението по Медиапул уж било супер, но пък другото по казуса на Асен Василев - един ужас.  

И двете решения са супер, мисля аз, защото поставят едни и същи високи изисквания към публичните фигури, отчитайки спецификите им.  

По тоя повод една приятелка вчера ми каза, че решението по случая с Асен Василев е “скандално” и не разбира защо се цели съдебна реформа, която да дава повече независимост на съда и все прокуратурата е виновна.  

А казусът е илюстрация точно на това, защо е нужно съдът да е независим, а прокуратурата да е отчетна.  

Вече девет години държавното обвинение държи отворено разследването от времето, когато Любомир Карамански е бил директор на Инвестбанк.

Тогава той е член на управителния съвет и изпълнителен директор на банката. Тъкмо неговият подпис се оказа, че стои под споразумение, с което Инвестбанк се договаря с неграмотен и малоимотен гражданин фиктивно да му преведе дължимите на собственика на дружеството Йовчо Кьосев близо 1.2 млн. лв. чрез манипулации в собствеността на"ДИГ-94". Банката е задължена да изплати сумата след съдебно дело, заведено и спечелено от реалния собственик на фирмата. Автентичността на документа, част от който е публикувана още през 2015 г., до момента не е оспорена.

Тази сага стана една от причините Каримански да бъде отхвърлен от възможните кандидати за управител на БНБ през 2022 г. Аз лично писах текст за схемата в Капитал ( https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/04/08/4333370_vupros_za_edin_milion_kakvo_pravi_podpisut_na/)

Тогава, вероятно си спомняте, партньорите по онова време ПП (заедно с ДБ) и ИТН се хванаха за гушите по темата с гуверньорското място. Политическите емоции ескалираха и Асен Василев дал интервю в Дарик, в което казал: 

"Мисля, че това, което се видя през последната седмица, а и което той [Любомир Каримански] сам каза, той е сложил подписа си под документ, с който 1 милион, мисля, че лева, на вложител на банката, на която той е бил изпълнителен директор, са били откраднати.”

Малко по-късно Карамански завежда гражданско дело за клевета срещу Василев на стойност 26 000 лева. Сега Василев е осъден да плати обезщетение на Карамански за клеветническо твърдение. 

Това за някои се вижда проблем с независимостта на съда. За мен то е доказателство, че съдът е независим.  

Едно уточнение: делото е гражданско, т.е. в него се взема предвид само това, което страните докажат. 

Пред съда Каримански обяснил, че твърденията на Асен Василев са неверни, а той не е осъждан нито за кражба, нито за друго престъпление (да не забравяме - прокуратурата девет години ра-бо-ти по темата и още няма нищо внесено в съда. Работа, работа, работа!). 

И още пред съда като твърдял, че никой не е имал претенции срещу него за откраднати суми с негов подпис, Каримански отричал и сам да е казвал, че се е подписал под документи за кражбата на 1 млн. лв.

Асен Василев пък контрирал, че самата банка е потвърдила двукратно плащане - веднъж по споразумението с фиктивния управител и втори път - чрез усвояване на гаранцията, внесена по сметка на Върховния касационен съд (ВКС) за спиране на изпълнението на втората инстанция. Той сочи, че няма как Каримански да се е засегнал точно от неговото изказване, защото далеч по-рано са били публикувани журналистически материали по случая с внушения, че става дума за измама.

В разговора с моята приятелка, тя ми каза: “Карамански може и теб да осъди, къде е справедливостта”. Не може, отговарям аз, защото никъде, за разлика от Асен Василев не казвам, че парите са били откраднати. В текста по темата, който съм приложила по-горе ясно е описано: схема, ползват се изрази кати “сумата, която Инвестбанк дължи” и прочие.  

А не мога да твърдя (нито аз, нито Асен Василев, нито който и да е било) подобно нещо, защото кражбата е престъпление, а съпричасността на всеки в това число и на Любомир Карамански към престъпление може да се прогласи само от съд. Демек трябва да има дело, то да приключи, да има влязла в сила присъда и тогава да се наричаме крадци, убийци, грабители и прочие.  

Ако прокуратурата си беше свършила работата (а не девета година да работи усърдно, нямаме съмнение) и беше докарала тоя случай до успешен край може би думите на Асен Василев нямаше да бъдат клеветническо твърдение. Когато обаче прокуратурата не си е свършила работата и по всичко изглежда, че замита с някакъв умисъл този казус, то няма как публични фигури да твърдят (без последствия), че става дума за “кражба”. 

Решението на съдия Стилияна Григорова е съществено, защото то на практика казва, че не може политиците да плещят ангро. Без значение кои са политиците - министър ли, зам-министър ли, депутат - все тая. Думите имат точен смисъл и се употребяват според него, когато пък си на подобна висока публична позиция някак си си длъжен да си прецизен. (Казусът е описан тук: https://news.lex.bg/%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2-%D0%B5-%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8-5000-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0/) 

Впрочем, има начин да се каже това, което Асен Василев е искал да съобщи в интервюто си. Справка - пак текста за Карамански, който припомних, в който думата кражба не е употребена. А не е употребена, защото:

А) не е доказана

Б) не е доказана съпричасността на Карамански недвусмислено и прогласено от съд 

В този смисъл съдия Стилияна Григорова пише: “на фона на отрицателното си мнение, на каквото безспорно всеки има право, Василев е изразил твърдение, което прекрачва границите на свободата на мнение. Дори и подписът под споразумението да е положен от Любомир Каримански като изпълнителен директор на „Инвестбанк“ АД през 2015 г., този факт е тенденциозно поднесен от Василев и внушава съпричастност на ищеца към престъпно деяние”. [Бележка: Василев ползва думата кражба]

Съдия Григорова осъжда министъра на финансите, но далеч не се съобразява с претенцията на Карамански за 26 000 лева. За да прецени какво е справедливото обезщетение, съдът припомня положението на политиците като публични фигури, което предполага по-висок праг на търпимост към критични изказвания. Присъдени са 5 000 лева. 

И още: „Не може да се споделят доводите на ищеца, че е бил изненадан от казаното от Василев. Същевременно, изказването изхожда от авторитетна публична личност, което му придава допълнителна тежест и значителност в общественото съзнание“, допълва съдия Григорова. 

Тя подчертава подчертава, че коментарите на Василев за Каримански са го представили като съучастник в престъпление, за което няма не само влязла в сила присъда, но и повдигнато обвинение. 

Няма повдигнато обвинение, защото прокуратурата ДЕВЕТ ГОДИНИ РАБОТИ. А като няма повдигнато обвинение няма как да има и присъда.  

Сега казусът Mediapool (описан тук: https://www.mediapool.bg/lev-ins-zagubi-deloto-sreshtu-mediapool-po-bezpretsedentniya-isk-za-1-mln-leva-news355123.html) Помните, че “Лев инс” заведе дело за рекордните 1 000 000 лева срещу Mediapool за журналистическа публикация, базирана на изказване на министър. Класическо дело-шамар, с което се цели сплашване на медията.  

Текстът на Цветелина Соколова засяга тежкия към онзи момент проблем на България със системата "Зелена карта" в застраховането и се базира на цитат на тогавашния финансов министър Росица Велкова в заседание на Министерски съвет. Впоследствие Велкова предложи законодателни промени по въпроса, които предизвикаха политически трусове. Темата приключи успешно с окончателно гласуване на промените в парламента през лятото на 2023 г. и с постепенното изчистване на задълженията на страната в международната система.

"Не може да се говори за баланс между правата на гражданите на информация и изнасяне на данни от публични източници, които съдържат неблагоприятни за адресирания субект изказвания. Последното обстоятелство не може да възпре "обществения пазител" в лицето на журналистическата общност да следва призванието си да държи гражданите информирани. Противното би означавало да се стимулира цензурата, наложена в известни исторически периоди на страната ни. Недопустимо е под страх от накърняване на репутацията на граждани, частни и публични организации членовете на демократичното общество да бъдат оставени в неведение за събития, процеси и решения, свързани с благоденствието и просперитета на националната общност", казва в решението съдия Григорова. Тя отхвърля иска на “Лев инс”. 

"Предаването на обсъжданията в Министерски съвет по наболели за обществото проблеми в пресата не поражда отговорност на обществения стожер на основно човешко право – достъп до информация. В такива случаи поведението на посредника между властта и хората, които имат правото да знаят за насоките на държавното управление, особено в област, пряко свързана с качеството им на живот, не е противоправно. Такова би било бездействието на медиите; тяхното мълчание, което би легитимирало удобството на информационното затъмнение", пише още Григорова. 

Статията на журналиста Цветелина Соколова не съдържа нито клевети, нито обиди", пише още в решението. "Журналистът, ангажиран години наред с отразяване на проблеми във финансовата сфера, обективно, пълно и в съответствие с правилата на журналистическата етика, е изготвил материал, предназначен да обезпечи правото на гражданите в демократичното общество на достъп до информация по проблем с дългогодишна давност, чието решение предстои, се допълва в решението.  

От двата акта на Григорова се вижда единният стандарт и търсенето на прецизност. Защитата на правото на гражданите да знаят, а на политиците да бъдат п-р-е-ц-и-з-н-и, а не да плещят каквото и както им хрумне с оглед постигане на целите им (дори тия цели да им се струват на тях, или на избирателите правилни).  

Още нещо: двата акта показват липса на всякакъв вид смущение у съдийката от “публична мощ”. И така трябва да бъде. Тя не се смущава да отсъди както срещу действащ министър, така и срещу голяма и силна компания, дружество, което не атакува думите на бившата министърка по казуса си, а журналист. 

И разбира се, крайно време е стандартите ни към публичната реч на властимащите (без значение кои са те) да са високи. Както и ние самите да искаме носене на справедлива отговорност за думите. 

Казано накратко: тия два казуса са илюстрация защо е необходимо спешно да се размърда ситуацията в прокуратурата (заради която няма дори внесено обвинение по казуса Инвестбанк) и защо е жизнено важно съдиите да са независими, да не се смущават нито кого, нито защо го съдят.

Полина Паунова