Тревожна тенденция на пазара на труда отчитат от Стопанската камара. Над 300 хиляди пенсионери у нас продължават да работят, вместо да се отдадат на заслужен отдих. Това е скок с около 30% спрямо 4 години по-рано. В същото време делът на хората в активна трудоспособна възраст стремглаво намалява дори с още по-големи темпове. Главната причина, разбира се, са обидно ниските пенсии, които възрастните получават и опитът им за оцеляване с "връзване на двата края". Алтернативи почти няма. На фона на 2,5 милиона пенсионери хората с високи пенсии не са много, а кризата, обхванала света, пресече помощта, с която българите в чужбина подпомагаха родителите и близките си у нас.
Случващото се е цъкаща бомба, която е заложена в годините на прехода и ще гръмне, защото работещите пенсионери в един момент ще намалеят, ала няма вече да има кой да ги замени. И нищо чудно до десетина години възрастта за пенсиониране да достигне 70 г. вместо сегашните 64 г. за мъжете и 62 г. за жените. При средна продължителност на живота у нас от 70 и няколко години, това означава, че много от нас ще работят до гроб.
Няма ги младите - мнозина от тях напуснаха страната и продължават да бягат в търсене на по-добра реализация. Други просто не искат да се трудят у нас срещу мизерно заплащане. А не са малко и такива, които предпочитат да лентяйстват.
Да работиш до гроб - такава е орисията на стотици хиляди българи. Официалната статистика сочи, че сега, при линия на бедност от 413 лева под прага й остават над 1,5 млн. души в България, или малко над 22% от населението. От тях 306 460 души са пенсионери. Над 1 милион или 53% пък получават минималната пенсия.
И няма как да останеш жив в днешно време, ако не впрегнеш последните си сили да изкараш някой и друг допълнителен лев - на две, че и на три места понякога. Или както пишеше във "Фермата на животните" на Оруел - избираш от какво да умреш - от глад или от работа.
Валентин ГЕОРГИЕВ
duma.bg
