РАЗМЯНА НА МИНИСТРИ - НА КИЛОГРАМ?
Обществото толкова слабо се интересува от представяното като най-драматичното политическо събитие на годината, така наречената ротация, в така наречената… не знам каква си… и на какво си…, когато ще си разменят местата министрите, които са заедно в този непознат в природата управленски хибрид.
Това събитие вълнува само замесените в този фалшив спектакъл, все пак постове са това. Обществото е безразлично. Да си го правят, ако това лекува болната им съвест. В опита си да привлекат вниманието върху себе си и „историческото“ си събитие, опитаха да получат индулгенция от самия Вашингтон, като си направиха устата за аудиенция на високо равнище. Във Вашингтон си имат достатъчно грижи, за да играят в провинциално театро и отказаха всякакви срещи с напускащия премиер. Ами да си ходи като му е дошъл реда.
Но ето че възниква нова драма - тъпа, неразрешима, абсурдна, ненужна. Само ненужни и безполезни хора могат да го съчинят, да го изстрадат и натрапят на хората.
Ако ротацията е „място за място„, досегашният премиер Денков не трябвало да се връща като министър на образованието, какъвто е бил преди да поеме премиерството, тъй като Мария Габриел е била министър на външните работи в досегашния кабинет. Т.е. хората ли разменяме или постовете?
На килограм ли ги разменяме, или на асортимент? Господи какви глупости!
На търговия ли сме се отдали или все пак искаме да имаме кабинет, в който всеки да тежи на поста си?
Не може Денков да иска да е външен министър, защото Габриел е била, без да се пита дори подходящ ли е?
Ами не е подходящ! Най-неподходящият. При положение че ГЕРБ има достатъчно опитни хора за външни министри.
За Денков във външната политика е достатъчно да си съгласен с всичко, което кажат „началниците„ от НАТО и САЩ, да се снимаш с тях и да се усмихваш приятелски.
Впрочем и това се оказва трудно за него. Денков замина за Израел в момент, когато общественото мнение е под силното въздействие от терористичния удар на „Хамас„. Затова той уверяви Нетаняху ,че го подкрепяме до пълното унищожение на „Хамас„. И нито дума за цивилното палестинско население, за което светът вече говори и има мощни манифестации в Западна Европа. Самият държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен по същото време беше в Израел и говори за правата на палестинците. Поне това да беше научил Денков, преди да уверява когото и да било …
М-да, още по-лошото е, че по това време с него е и министърът на външните работи Мария Габриел! С какво е била заета?
И сега върви караницата. Човекът е убеден, че му се пада да бъде министър на външните работи.
Бедна България! И това доживяхме.
Иван Гарелов
