Нека бъдем хора на въображението. Нека си представим...
В държавата Гювечия, в град Плюк, голям, областен град, живее Рамбо Джорев, известен повече с прякора си Етруската земеровка. Ако семейството на Джорев ви напомня по нещо на обичайно ромско семейство у нас – то това е заблуда. Тъй като нашите роми никога не се захващат с ядрена физика, за тях тя е табу; по неписан закон от векове те са се обрекли на аналитичната химия.
И така.
В дома на Рамбо Джорев цари мир и спокойствие. Старият баща слуша третата част на първа симфония на Густав Малер и пише мемоарите си на есперанто, който език той не знае, но за да може да пише без пречка – изучава го паралелно с писането по сугестопедичната метода. Майката шие Вилеров гоблен „Госпожиците от Авиньон” - по прочутата картина на Пабло Пикасо, по случайност – неин далечен братовчед. Малкият брат на Рамбо се опитва да докаже теоремата на Ферма, която, както знаем, няма доказване, но той и без друго отдавна я е доказал, сега просто се опитва да го направи отново, но тоя път с вързани ръце, овесен на кука надолу с главата, след изпиване на бутилка силно палмово вино, което семейството си доставя директно от село Бутан, Врачанско, специално за експериментите на сина.
Самият Рамбо Джорев медитира по една позабравена система на цейлонските Махаяна-будистки монаси и учи своите декоративни птици да говорят.
Въобще – тече обичайният следобед на едно средно семейство от исландското малцинство в Гювечия. Ако по нещо той ви напомня следобедите на ромските семейства у нас, това е грешка, защото при нашите роми майките обикновено бродират не „Госпожиците от Авиньон” на Пикасо, а „Цигулка и свещник” на Жорж Брак.
И ето какво се случва. Под голямата тераса на дома на Рамбо Джорев се появява известният и издирван за трийсет углавни престъпления главен прокурор на Гювечия - Бутомир Жмъц. Или „Коварният Жмъц”, както го наричат всички. Той идва с явното намерение да задоволи своите естествени нужди под терасата на семейния дом. Естествените нужди на прокурора са гледане на Енимъл планет, ядене на чипс и потене по време на летните горещини. Тъй като в тоя момент било лято и било горещо, можело да се приеме без уговорки, че има наличие на летни горещини и Бутомир Жмъц изпитва дълбока и трудно овладима потребност от потене.
Прокурорът се прокраднал в сянката на терасата и коварно (съвсем в съответствие с прякора си) се подготвил да се поти. Извадил голяма метална щанга тип кози крак, тежък железен млат, връзка шперцове, три килограма пластичен взрив С4, търнокоп, черна маска за лице, финска кама, намазан с отрова малайски нож керис, чувал и въже. На някого всички тези принадлежности биха се сторили до известна степен ненужни като помагала при потене, но главният прокурор си знаел работата.
Подредил всичките тия предмети и се наканил да се захване със задоволяване на естествената си нужда от потене. С щангата тип кози крак очертал пентаграм на земята, легнал в центъра му, хванал в едната си ръка чувала, в другата – железния млат, в третата – въжето, в четвъртата – малайския нож, в петата – маската за лице и така нататък. От всичко това ние съвсем логично можем да заключим, че Бутомир Жмъц бил не друг, а седморъкият Шива, умело предрешен като прост главен прокурор.
Добре че именно в тоя момент Рамбо Джорев получил сатори – внезапно просветление – и се сепнал. Причината за това сепване може би била всъщност една сравнително едра муха цеце, Glossina palpalis, която съвсем безцеремонно нарушила личното му пространство и нахлула в личната му уста. Рамбо Джорев излязъл от дълбокия транс на медитацията и отишъл на балкона на фамилната къща, за да подиша малко бензинови пари и да се освежи. Въздухът там бил особено богат на тази благотворна съставка, така силно наподобяваща митичната прана, тъй като къщата се намирала до Източната тангента. И що да види – под терасата на къщата му не друг, а прочутият с безчинствата си главен прокурор на Гювечия Бутомир Жмъц. Лежи, държи се подозрително до немай къде и като че ли се готви не за друго, а се готви да наруши всички закони, прониквайки в третия дом на асцендента на астралното тяло на Рамбовата къща. Посредством взлом. Преструвайки се, че е дошъл просто да се поти на сянка.
И ето какво се случва оттук нататък.
Рамбо Джорев, като типичен представител на исландското малцинство, известно с огромната си чувствителност по отношение на личното пространство, грабва своя личен ксилофон. За който (впоследствие се оказва) притежава напълно законно разрешително (тук трябва да се уточни, че в Гювечия законното притежаване на ксилофони се води за углавно престъпление).
Джорев наблюдава десетина минути подозрителното поведение на главния прокурор, който в това време жонглира с осем малки макета на Тадж Махал, напявайки си тихо японска рибарска песничка; после, вече убеден в престъпните намерения на Жмъц, Рамбо вдига без никакво колебание ксилофона и посредством него взима три тона До! В три различни октави!
Извънредно музикалният Бутомир Жмъц, чул такава предумишлена безвкусица (та как така – именно До в три различни октави!), получава остър пристъп на алопеция ареата (частично оплешивяване) и пада ничком на земята!
Рамбо Джорев извиква свои колеги – предимно философи агностици и пирати от Андаманските острови, с които прикриват всички следи от извършеното напълно законно деяние. В смисъл – организират на мястото фолклорен фестивал на тракийските народни хора и ръченици, за да не бъдат открити никакви следи от издадените непосредствено преди това тонове До.
Главният прокурор в това време напуска тленната си обвивка и се рее известно време в акашовото поле, като там се среща със свои предишни астрални същности, после се реинкарнира в египетска мумия и участва в четвърта част на хитовия блокбъстър Мумията се завръща. Някои експерти твърдят, че той е убит, други, че напротив – по-скоро се е родил за нов живот, но този път – вечен, или поне доста по-дълъг от нормалното.
Решават да съдят Рамбо Джорев за умишлено монотонно свирене на законно притежаван ксилофон (което, както казахме, в Гювечия е углавно престъпление) и го затварят в тъмница.
Народът, предимно колеги на Джорев – акробати, френолози, букинисти, анабаптисти, хидромелиоратори и натуропати, се вдигат на протест в негова защита, обявявайки, че всеки гражданин на Гювечия има право да носи прякор, съответстващ на името на изчезващ вид животно от разред Насекомоядни.
Това да се правят някакви жалки алюзии с драматични събития, ще речете, е пълна безвкусица.
Но така де, така. Така си е.
А всъщност идиотщини на никого не му се слушат. И въпреки това слушаме, въпреки това...
Калин Терзийски
