СЪЩИНАТА НА МЕЧТАТА ЗА ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ!
Животните могат да видят земетресения, цунами и вулканични изригвания далеч пред нас. Те дори могат да открият променящ се социален климат, преди хората да го осъзнаят. Може би тяхната чувствителна система за позициониране и възприемане усеща вибрациите на хладния бриз, подобно на приближаващ влак в метрото.
Ако това е вярно, днес животните трябваше да бъдат изключително раздразнени. Защото в момента в милиарди човешки сърца по същия начин расте нещо с неоценима стойност: копнежът за един по-добър свят!
Този копнеж може да се почувства навсякъде по земята. На хората най-накрая им е писнало от душата на културата на алчността. Сега всичко, което е необходимо, е едно пляскане на крилете на пеперуда, (спомнете си "Ефектът на пеперудата") за да спре огромния потенциал на копнежа.
Има достатъчно алтернативи, за да се освободим от лапите на безмилостното общество на постоянен растеж. Веднага щом разберем, че е възможно да се еманципираме от интересите на капитала, че е възможно да изградим общност според собствените си идеи, за да се радваме отново на общуване и човечност, ще намерим и смелостта да направим нещо, да се осмелим да опитате нови неща.
Тази преориентация няма да върви по права линия и ще донесе със себе си много проблеми, но от самото начало и на всяка крачка ще връща на хората нещо, което им е липсвало толкова дълго: радостта от живота.
Такива идеи може да изглеждат визионерски и мечтателски предвид множеството проблеми, но общество, което не развива визии, не е устойчиво.
В последните години за първи път в нашата история сме изправени пред самоунищожението на всички биологични живи същества на планетата, включително и на хората.
Никое поколение преди нас не е трябвало да изтърпи такава заплаха. Така че истинският въпрос, който трябва да си зададем е: към колективно самоубийство или към духовно обновяване трябва да вървим?
Как е възможно всички деструктивни действия, на които сме свидетели, да бъдат възхвалявани като "творчески актове" от отговорните?
Бомбардировките над други страни, изграждането на язовири, пръскането с инсектициди, глобалните кампании за ваксиниране, създаването на генетично модифицирани организми – всичко това се възприема като необходимо, прогресивно и креативно или ни се налага да го възприемаме като такова.
Ние разбираме здравето като услуга, предоставяна от фармацевтичната индустрия, ние разбираме социалната сигурност като нещо, което произвеждат полицията и съдебната система. Това е така в почти всички области: ние вярваме само в регулаторни или технически решения.
А всъщност това е болест. Всички тези наши разбирания са наше ментално увреждане.
Трябва да се научим отново да мислим. Трябва постоянно да си задаваме въпроси:
Какво искаме? Кои сме ние? Какво ни трябва? Задавайки си този въпрос, ние не само тренираме възприятието си, но и преформулираме нуждите си.
Създаването на по-добър свят не зависи основно от това колко екологични технологии използваме и колко устойчиво работим - по-добър свят е възможен само ако възприемем коренно различен възглед за живота и света.
Досега разбирахме защитата на околната среда само като защита на хората; досега говорехме само за запаси, когато говорехме за природата. Отчитахме всичко. Това мислене не беше обвързано с живота, а със счетоводния манталитет, с трупането на още и още.
Вече не бива да е така. Кризата, в която се намираме, е криза на сърцата. Днес има много хора по света, които са го осъзнали и всеки ден стават все повече и повече. Всичко това се случва с огромни темпове и се случва сега.
И това е прекрасно. Това е много идеалистично мислене напред.
В нашите така наречени демокрации гражданинът е станал доброволен толерант на легализираната мръсотия. Носим се като аморфна маса в морето от глупост. Ние сме, колкото и да звучи грубо, политически затворници, които си позволяват илюзията за свобода в изключително тесен и контролиран коридор на мнение. Преглъщаме лъжите, представени като хапчета за щастие, които никога не са тествани. Така че не е чудно, че промяната в ценностите в резултат на глобалното разочарование поражда не надежда, а страх.
Хората се страхуват от хаоса и анархията, страхуват се да не загинат в този апокалиптичен сценарий за последните времена, в който всеки се опитва да се наложи срещу всеки друг.
Ще отнеме известно време, преди достатъчно от нас да разберат, че е възможно да постигнем мир, че може да е забавно да почистим и заселим замърсеното си жизнено пространство заедно. Ситуацията се променя, тогава желанието за промяна, за по-добър свят и за повече щастие започва да подкопава отвътре привидно неподвижните структури на една стара властова система.
Със сигурност трябва да вярваме, че семената на този копнеж за по-добър свят един ден ще покълнат. Нашите мечти обгръщат земята като наметало, изтъкано от всеки живял някога и в което можем да се завием по всяко време.
Всичко, абсолютно всичко, някога е било измислено от един или друг човек - то е там, като наследство от човечеството.
И ако мечтаем за по-добър свят, можем да го направим само защото ни е позволено да използваме това наследено съкровище.
Колкото повече хора правят това едновременно, колкото повече мечтаят заедно, толкова по-голям е шансът нашите мечти да се сбъднат.
Дирк К. Флек - немски писател, автор на книгите „Еко-диктатурата“ и „ГЕРОИ. Смелост, гръбнак, визия”.
Иван Спиридонов
