Имало едно време един стар мелничар. Той живял дълго, трудил се честно и всеки ден благодарял за любовта на своята съпруга. Двамата се били сраснали като корените на дърво, преминавали през трудностите на живота ръка за ръка.
Когато тримата им сина станали мъже, дошло време да тръгнат по света. Бащата им казал:
„На Запад е пътят на битките, кариерата и доминацията. Това е пътят на Славата.
На Север е пътят на търговията и благата. Това е пътят на Богатството.
На Юг е пътят на вярата, догмата и религията.
Не тръгвайте на Изток! Там хората са топли и истински, а жените са любящи. Ако отидете там, ще намерите любов. А намерите ли я, завинаги ще забравите за битките за слава и амбициите за богатство.“
Момчетата тръгнали. Минали три години.
Мелничарят застанал на кръстопътя, за да чака децата си. Гледал дълго към прашните пътища на Запада, Севера и Юга. Там нямало никой.
Но когато сърцето му го накарало да погледне на Изток, старецът се усмихнал... и тримата му синове се прибирали оттам, и не били сами – водели със себе си жени и деца.
Бащата прегърнал съпругата си и тихо ѝ казал: „Дядо ми каза на баща ми да търси слава и пари, но той отиде на Изток и доведе майка ми. Баща ми ми каза да се пазя от Изтока, но аз намерих теб там и не съжалих и секунда в този живот. И синовете ни направиха същия „грешен“ избор. Защото славата избледнява, парите свършват, но няма нищо по-голямо, свято и значимо от щастливото семейство и човешката топлина.“
Днес ние правим точно обратното. Буквално дресираме децата си да бягат с всички сили на Запад и Север. Казваме им: „Първо изгради себе си, натрупай пари, спечели корпоративните битки и чак накрая, ако ти остане време – търси любов и създавай семейство.“
Модерният човек категорично избра престижа и материалното пред корените си. Резултатът от това съвременно преселение е глобална епидемия от самота.
Имаме най-успешните кариеристи, живеем в безпрецедентно изобилие от блага, но обществата ни страдат от липса на смисъл. Домовете са празни и липсват онези хора „от Изтока“, с които да изградиш духовно единство.
В съвременния свят да избереш Изтока е акт на съпротива. Това означава да имаш смелостта да кажеш: „Аз не искам да се състезавам до смърт за западна слава, нито да трупам милиони в търговския Север. Избирам прозаичното, трудно, но единствено смислено щастие - да отгледам деца, да държа ръката на любим човек и да се радвам на чучулигата сутрин.“
Можеш да завладееш целия свят и всички кариерни върхове. Но дори да спечелиш Запада и Севера, в края на дните си тайно ще се взираш само към любовта, и ще се надяваш пред портите ти да дойдат онези от Изтока. Иначе си пътувал напразно.
-----
Съвременният свят се опитва да ни убеди, че можем да служим на двама господари. Не можем. Или си на Запад да се бориш за слава и пари, или си на Изток да обичаш. Всичко останало е самозалъгване
Уонко Нормалния
1 hour before
Делюзията, че някога е имало любов е доста Палава! Животът не е сапунка бре. А и като знам кви са сегашните Уж хора, ще става още по-зле.
Коментирай