Медийните партенки за евентуален арест на г-н Ахмед Доган май ще се окажат поредната фалшива новина, каквито на жълтата преса и на социалните мрежи напоследък взеха да се харесват.
Защото логично възникват поне два въпроса.
Първият, естествено, е: свършиха ли се в България хората, действително заслужаващи задържане (че даже и повече), та допряхме до почетния председател на една парламентарно представена партия? Прибраха ли разните Крави, Очи, Такита, Бретони, Японци и всякакви други „юнаци” с имена като от „Плод и зеленчук”? Или пък някой от прословутите „криминално проявени” с десетки т.нар. висящи дела?
„Цанков камък”? Ами ако наистина сме поне малко правова държава, редно е да уважим двете постановления на ВАС (от 2010 и 2011 г.), според които той няма общо с „казуса”. Другият вариант е заедно с Доган да бъдат задържани и Костов, при когото проектът е задвижен, Сакскобургготски, при когото е стартирал, Станишев, при когото е реализиран, и Борисов, който преряза лентата за завършването му.
Няма спор, би се получила интересна „компания”. Още повече че по неписаните закони на „панделата” за старши би трябвало да бъде избран самият Доган като единствения сред тях със затворнически опит...
Но, извън шегата, далеч по-важен е вторият въпрос – какво става във и около ДПС? В опит за отговора (или отговорите, защото те са повече от един) май трябва да се върнем и към историята.
Неслучайно Балканите са печално известни като „бурето с барут” на Европа. А един от основните фитили, които могат да го запалят, е етническият фактор, който е заложен в тях.
Разбира се, има го и в Старата Европа – Швейцария, Белгия, Великобритания, Франция, Испания и т.н. Но там нещата като че ли са отдавна урегулирани. Не обаче и на Балканите.
Тук нещата са малко по-различни. Едни многонационални държави просто не издържаха и се разпаднаха (бивша Югославия). В други етносите се „цивилизоваха” („румънските” унгарци). В трети малцинствата стават все по-агресивни („македонските” албанци).
А в България? Ами ако използвам баналното вече определение, тя все още е „остров на етническото спокойствие” (изключвам все по-наглеещите цигани, ама това е друга тема).
Та от тази гледна точка създаването на ДПС през 1990 г. и допускането му до самостоятелно участие в политическия живот беше правилен ход. Защото според науката, ако едно малцинство е лишено от правото си на самостоятелно политическо съществуване, включително и чрез парламентарно представителство, то започва да прибягва и до извънпарламентарни похвати. Които да варират от „етнокапсулиране” (с логичен край – искане на автономия) до тероризъм на верско-етническа основа.
Слава богу, за повече от четвърт век в България това не се случи. И един от основните фактори е ДПС. А доколкото през цялото това време Движението се идентифицираше с фигурата на своя лидер г-н Доган, значи немалка част от заслугата за това е и негова.
Разбира се, много далеч съм от мисълта да величая всичките действия на ДПС през тези години. Обратно, то сръчно успя да трансформира огромна част от политическото си влияние в още по-огромни икономически интереси. И да си създаде своите си кръгове от „суджуци” и „суджучета”, предимно в смесените райони.
Само че бих помолил да ми покажете поне една друга партия, която да не го е правила. Да не е купувала цигански гласове, да не е давала обществените поръчки предимно, ако не и само, на свои хора, да не ги е назначавала на държавни и общински длъжности по роднински или политически принцип и т.н.
Та от тази гледна точка далеч по-важното е друго. Когато в края на миналата година вече самозабравилият се тогавашен председател на ДПС Лютви Местан реши открито да се заиграе с все по-радикализиращата се (уви!) Турция на Ердоган, г-н Доган изобщо не се поколеба да го изхвърли от Движението като мръсно коте. Барабар с неговата партийка, открито и откровено спонсорирана с пари отвън.
Поради което аз, етническият българин, не се колебая да призова: оставете на мира етническия турчин, но иначе не по-малко (а може би и много повече примерно от соросоидчетата) българин Ахмед Доган!
Проф. Драгомир Драганов
http://retro.bg
