Толкова се стараха нашите големци за европредседателството, че прегряха като руски запорожец на Витиня. Главите им изпушиха и те дори не „забелязаха“ какво написаха за корупцията у нас едни от най-големите медии в Европа. А статиите наистина са знакови – мащабно, аргументирано и презрително ни представиха на света: първи по корупция, последни по стандарт на живот.
Но послушни и удобни. Удобни за какво? Но за това друг път.
Опитите на Борисов и кликата му да надвикат всички с изтърканите лозунги за стабилност под девиза „Съединението прави силата“ предизвикват само усмивки и медицински интерес.
България не е център на планетата, така както траките не са основали световната цивилизация. Просто сме част от общото.
Голда Меир е казала: Песимизмът е разкош, какъвто евреите не могат да си позволят. Ние обаче плуваме в облака на песимизма, защото ни отнеха шансовете за бъдеще. Ако пък заменим „песимизъм“ с „глупост“, ще трябва да си зададем екзистенциалния въпрос: Защо позволяваме толкова време глупостта и простащината да ни управляват. Те заливат страната като мътен поток от скъсана язовирна стена, парите за ремонта на която са окрадени. Не е ли време да се ратревожим от Борисовото: Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме.
Председателството сигурно е шанс за управляващите да се изявят като келнери, бодигардове, ибрикчии и спецове в някои развлекателни жанрове, но още преди старта плановете им се пообъркаха. След въпросните статии във Франция, Великобритания, Австрия, Германия, Хърватска и дори в Беларус, се получи обратен ефект – дори тези, които не бяха чули, вече знаят, че сме дъното.
Нито Западните Балкани, нито „бъдещето на Европа и младите хора“ (Това от някоя реч на Людмила Живкова за асамблеята „Знаме на мира“ ли го изкопахте?) нито „Сигурност и стабилност“ и Цифровата икономика са годни теми за приоритети. Безмозъчният тръст на управлението обаче не можа да роди нищо друго.
А наистина важните неща са пред очите ни. В следващите месеци светът ще говори за Йерусалим, Израел и Палестина, за протестите в Иран и какво следва от тях. Трябваше някой от сътрапезниците на Борисов да надуе ерихонска тръба, та белким банкянеца схване накъде духа вятърът. Събитията в Израел и Иран са плод на натрупвания от години, войни на невидими фронтове, сблъсък на интереси и обстоятелства. Светът ще гледа натам дори повече, отколкото към Северна Корея.
Макс Нордау е казал: „Евреите се стремят към превъзходство, защото им се отказва равенство“.
Персиецът Фирдоуси пък излекъ следното: Можеш да направиш кочина от чисто злато, но тя си остава кочина. Ако се стремиш да вдигнеш замък на върха на планината, но по някакви причини не успееш – не е страшно. Пътят е важен.
Българската дипломация и разузнавателни служби получават слаб 2 за работата си. Къде им е информацията, анализите, прогнозите та да са наясно управленците какви решения да вземат? Външно министерство е в скута на някаква женица тип пенкилер – от нея чудеса няма да дойдат. Службите пък са с мизерен бюджет и все по-често изпълняват партийни и на определени кръгове прищявките. Това, разбира се, е факт, но с нищо не променя трагикомичното поведение на властта. Само показва всеобщия срив.
Председателството, колкото и формална процедура да е – защото е точно такава, - трябваше да се използва, за да поставим именно тези въпроси пред Съвета на Европа. Плюс дискусия за огромния проблем – корупцията. Особено тази по високите етажи на властта. Но пък Борисов да говори за корупция е малко неприлично - все едно Мадам Хайди Флайс да изпълнява ода за девствеността…
И тъй като сме държава, която от години се лута без национални приоритети, няма как да уцелим европейските такива. В тази връзка има много какво да научим от Израел.
Аргументите са налице. Ето някои от тях.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на Израел е 348 милиарда долара. Това я нарежда на 35-о място в света, макар да е с население около 5,4 млн души. На глава от населението БВП осигурява 40 000 долара – 22-о място в света.
Турция, например, е на 62-о място в света, а България – на 80-то място. Но Борисов все повтаря, че съседката ни е най-важна – въпреки териториалните и не само претенции на Ердоган към България.
Ръстът на БВП на Израел за 2017 г. е 9,5% по-голям от 2016 г. През последните десетина години икономиката на страната се е развивала с темпове между 3 и 9%. В отделни години дори повече. Израел е на едно от първите места в света по „най-добри условия за бизнес“ според класацията на Форбс. На второ място в света е след САЩ по новосъздадени модерни компании. Страната има най-мащабното представителство в Клуба на високо технологични компании - NASDAQ. Това са все световни рекорди, ако се прави сравнение с други страни.
Израел е световен лидер в отбранителните технологии, в охрана и опазване на водните ресурси и геотермалните източници. Само Израел има научни центрове по всички жизненоважни технологии, които са равни по резултати и полезност на Силициевата долина в САЩ.
И най-важното: еврейското лоби. То е най-влиятелното в света. 34 еврейско-политически организации с огромно влияние в света и САЩ често налагат мнение и посока за развитие на планетата.
52% от Нобеловите лауреати по медицина са евреи. Петимата най-велики физици в историята - също. 40 на сто от Нобелистите за постижения в икономиката са евреи.
Да не забравяме, че британския премиер от еврейски произход Бенджамин Дизраели има огромна заслуга за подписването на Санстефанския мирен договор, който „ражда“ Третата Българска държава.
В този момент по улиците на ирански градове хиляди протестират, воюват със силите на реда, падат убити и ранени. Хората са недоволни от срива в икономиката на страната, от обедняването – с близо 40 на сто само за година и половина. Замразяването на ядрената програма на Иран трябваше да оживи останалите сектори, но това не стана.
Преди година върховният духовен лидер на страната аятолах Али Хаменей призова младите хора в целия арабски свят да създадат „обединен антиамерикански и антиционистки фронт“. Иранският генерал Хосеин Салами пък се закани, че ираската армия може да изстреля по всяко време 100 000 ракети срещу Израел и по този начин да „освободят“ територията от евреи.
Иран се бори срещу унижението, причинено в годините, когато страната е била принудена да се подчинява на външен диктат. Израел пък се бори срещу страха, че може да бъде заличен от лицето на Земята. Иран е наследик на древната Персийска империя. Израел е млада държава, но с огромен потенциял и влияние. Иран представлява арабския свят, а Израел – модерният Запад. Става дума за сблъсък на цивилизации. Евреите никога няма да приемат някой да ги заплашва, защото споменът за Холокоста е много жив. Иран от своя страна не отстъпва, защото ще изгуби влиянието си сред мюсюлманите. Това е най-общо казано. Това, което става там, обаче, може да повлече целият свят в непредвидима посока, към ужасни събития и катастрофа.
И в този момент управляващите в София избират за приоритети на председателството почти досадни теми. Не е маловажно какво става в Западните Балкани, но животът тук ще се повлияе от ставащото в Израел и Иран, не се съмнявайте. На този фон нескопосаните опити на Борисов да се прави на балкански чудотворец наистина са жалки и гротескни. Дитирамбите на забогателите примитиви и аргати от обкръжението му правят картината досущ по Кафка, който казва: Много по-лесно е да ограбваш ближния, без да се интересуваш кой е той, защото не те мъчи съвестта. Бойко, Цецо и компания не знаят за Кафка, но го прилагат. Парадокс.
Борисов и шайката му ни занимават с Балканите, прегръдките му с този или онзи в Брюксел и Германия, но не дават пет пари за българите в България и тези извън нея.
Грабят ги, мамят ги, манипулират ги и спят спокойно след това. А над съня им бдят корумпираните институции.
Председателство в НДК, София, България, трети коридор… И още един български парадокс: Народният дворец на културата е открит заради 12-я конгрес на БКП. На него е отчетено, че а-ха и социализмът ще победи напълно. През 2017 г. се наливат десетки милиони за ремонта на НДК послучай председателството на съвета на Европа. През тези 6 месеца ще убеждаваме гостите, че а-ха и демокрацията ще победи и в България.
Няма кой да повярва на такава пошлотия. През 1981 г. държавата бе яхната от Тодор Живков, а днес – от неговия телохранител Бойко Борисов. Това ли постигнахме за толкова години?
И пак се връщам към Кафка, който е казал: И понеже по-лошо от това няма накъде, може пък нещо да потръгне. Кафка – оптимистът.
Oгнян Стефанов
frognews.bg
