Д-р Катя Пенева е семеен консултант с над 10 г опит. Завършила е БАН, а от 2021 г е преподавател по приложна и трудова психология във ВХТИ Асен Златаров.
Вие сте млади, красиви, изпълнени с очаквания към бъдещия живот. Накратко искате да сте щастливи. Но заплатата ви е ниска, жилището ви е малко или живеете под наем, колата ви е стара. Мамка му, защо все на вас? Много хора си мислят, ако имат достатъчно материални придобивки, ще си гарантират субективно благополучие. Всеки човек има конкретни нужди, които се базират на универсални потребности, без оглед каква е тяхната стойност. Нуждаем се от средства, с които да задоволим желанията си. Не са малко хората, чиито амбиции се измерват не само с кариера и репутация, но и с притежанията. Това от своя страна води до повече стрес, отколкото до щастие. Смазващата неудовлетвореност, психическият тормоз на работното място няма да ви подминат. Напротив, точно професионалният успех, много често ускорява т.н. „колело на хамстера“ при което човек тича и тича, докато накрая някоя болест го принуди да излезе извън коловоза. Амбициите ви не са егоистични, вие сте грижовни родители и желаете доброто на децата си. Скъпо образование, задължителни успехи в училище. Пресата над децата ви започва още в най-ранна възраст, с очакването те да са успешни, добре печелещи хора и да оправдаят вложеното в тях. За последствията от подобен натиск никой не иска и да знае.
А какво да кажем за красотата като основание за щастие? Една огромна част от българките прибягват до пластичната хирургия, за да са по-желани и щастливи. Пренебрегва се статистическият факт, че тези жени след всяка една поредна операция са доволни от случилото се за разочароващо кратко време.
Важното е да сте здрави! Мислите си, че това е напълно достатъчно , за да сте доволни? За съжаление, дори и то не прави човека щастлив, за разлика от болестта, която категорично причинява нещастие. Защото здравият човек приема здравето си за даденост, докато не се събуди от тази илюзия, когато то се влоши. Затова може би ви изглежда доста странно, че дори тези, които са се възстановили след прекарана болест, твърде бързо се връщат към първоначалната си илюзия.
Добре де, тогава може би добрите междуличностни отношения ще ни донесат щастие. Ммм, по-скоро да! Но докато те наистина са добри и искрени. И в това отношение срещаме много трудности в нашето съвременно еманципирано общество. Изискванията към приятели и партньори са твърде високи, а готовността самите ние да отстъпим и да направим компромис е много малка. Освен това много хора отделят повече време и внимание на компютрите и телефоните си, отколкото на близките си. Тъй като така или иначе са ни добре известни тревожно високите нива на разводите и разделите, понастоящем бихме могли да говорим за общество, което е изцяло насочено към потреблението. Колкото повече, толкова повече, няма нищо по-хубаво от още гърненца с мед, но какво от това, като коремът е сит, а душата нещастна? Точно този стремеж да удовлетворим собствените си потребности, поставя с приоритет идеята да черпим с пълни шепи от живота без много-много да му мислим. И така до следващото притежание. Човешката ни лакомия е ненаситна. Виновна е нашата психика, която притежава свойството на хедонистична адаптация. Много бързо се свиква с удоволствието и то вече не ви носи първоначалната наслада и ви се иска и още и още. Колата ви вече не е толкова хубава, телефонът ви май не е от най-добрите, миризмата на скъпия ви парфюм не се усеща, и вие сте отново неудовлетворен. Така е в съвременните условия, когато ви се представят възможности за неограничен избор, каквото и да изберете, все нещо сте загърбили за сметка на друго и така постоянно сте в тревога дали сте избрали най-доброто. Партньорските ви отношения не отстъпват на материалните ви нагласи. Нямате търпение, нито мотивация да ги развивате, защото постоянно искате нещо ново и различно. Така прехвърчате от цвят на цвят и много често нещата свършват, преди да са започнали. Ненаситността ни към постоянно удоволствие и консумация води до екзистенциален вакуум и чувство за отчужденост. Малцина са тези, които са разбрали, че за да си щастлив, трябва първо да се научиш да даваш, да се трудиш и след това да очакваш да получиш. Да не говорим, че количеството никога не определя качеството на духовните ни преживявания. Защото те са подвластни на други закони.
