Ще стигнат ли САЩ до нивото на България?!

Ще стигнат ли САЩ до нивото на България?!

Съмнявам се.

Все по-голяма част от гражданите на САЩ казват, че имат малко или никакво доверие във висшето образование. 

Едва 36% имат голямо или доста голямо доверие на сегашното висше образование, докато повечето имат малко доверие (32%) или малко или никакво доверие (32%) във висшето образование.

Когато Gallup за първи път измерва доверието във висшето образование през 2015 г., 57% са имали голямо или доста голямо доверие, а 10% са имали малко или никакво. Резултатите са катастрофални за по-малко от 10 години...

Американците, които нямат доверие във висшето образование днес, казват, че техните опасения се крият в това, че колежите прокарват политически програми, не преподават подходящи умения и са прекалено скъпи.

От американците, които нямат доверие във висшето образование, 41% споменават колежите, които са „твърде либерални“, опитвайки се да „индоктринират“ или „промиват мозъци“ на студентите или не позволяват на студентите да мислят сами като причини за своите мнения. Почти същият процент, 37%, са критични към висшето образование, защото не преподава подходящи умения, че дипломите от колеж не означават много или че завършилите не могат да си намерят работа. 28% споменават опасения за разходите, като цената на образованието в колеж или високите нива на студентски дълг.

Други, по-рядко срещани причини за липса на доверие във висшето образование се фокусират върху качеството на преподаване, политически вълнения, неравен достъп до колеж и проблеми със свободата на словото.

Американците като цяло не вярват, че висшето образование върви по положителен път, тъй като 31% казват, че е насочено в правилната посока, а 68% казват, че в грешната посока.

.......................................

Този анализ го споделям с голяма тревога, знаейки че българското висше образование е в конфузно състояние!

И не парите за заплати са най-големия проблем, а фактите че висшите училища в България се конкурират в няколко посоки: (1) кой ще налови най-много риба в мрежите си сред кандидатстудентите; (2) какви такси, особено за магистрите, ще си осигури; (3) колко ще дръпне повече от държавата за научни изследвания (като голямата част от тези "изследвания" са за точки за растеж на отделните личности, но без полза за страната); (4) как ръководството ще приласкае Студентския съвет (той е решаващ при избора на Ректор!) и как ръководството да си затвори с цип очите за непосещенито на лекции, за преписаните дипломни работи, някои дисертации и монографии (МОН е "гола вода" в наказването на преписвачите) и т.н.

Не е случайно, че някои родители (с възможности) пращат децата си поне за магистратура в чужбина...

А представяте ли си в друга европейска страна кандидат за министър-председател да е завършил следването си с оценка "добър" (4) ???

Май няма!

Срам и позор!

Боян Дуранкев