Казват, че политическата криза, в която ни вкараха тъпанарите от ПП-ДБ била най-голямата от 1878 г. до наши дни. Не знам дали това е така. Но съм сигурен, че от 1878 г. до днес не сме имали толкова жалък министър-председател. Имали сме всякакви премиери - прости, неуки, простаци и смешници, но всеки един от тях е имал някакво достойнство и е спазвал някакво протоколно приличие и елементарни изисквания на началното възпитание при общуването с хората. Академикът счупи и надскочи всички рекорди.
Не говоря само за това, че си позволи да наруши правилата и да използва правото си на обръщение към нацията, а направи обръщение към "партията" си и сглобката. Направи го в ефира на БНТ от кабинета си в сградата на правителството, а не партийната си централа, кааквито са правилата на тази жалка игра. Зад гърба му по време на мрънкането и хленченето бяха националния герб, знамето на Република България и знамето на Европейския съюз. Академикът, премиер в оставка, превърна в карикатурен декор тези атрибути на държавността, защото ги сведе до степента на собствената си карикатурна същност.
Академикът направи опит да прикрие жалкото си унизително поведение с още по-жалката имитация на агресивна мъжественост, несъпоставима с колежанската му фигура. Прочее, ролята, която ротационният смешник сам си избра, ще остане в хрониките и дано да е единствена! Не ни трябват сламени и пластмасови човечета нито във властта, нито в политиката, както не ни трябват и бабаити с бандитско минало.
Любомир Кольовски
песимист
преди 1 месец
Той е просто един жалък мишок!
Коментирай