Един приятел мина да ме види, а аз на шега му викам:
- Целувай ръка, че такава е модата!
- Ти, сега, на Бойко ли се подиграваш, или на мен? – засегна се тоя.
Обясних му, че не иронизирам него, но понеже не сме се виждали отдавна, а Прошки мина, да пием по едно и да се простим. Не очаквах реакцията на приятеля си, който се нервира и взе да ми обяснява колко важна е традицията и как българският народ не е разбрал ръкоцелуването на Бойко, извършено от подчинените му и някакви негови кметове, там в южна България. Та това било уважение, това било зачитане на по-старшия...
Изненадах се. Човекът не е гербаджия (аз приятели с такива убеждения нямам), но се опита да ми обясни нелепите мафиотски изцепки на Борисов с това, че искал да бъде автентичен, някак си народен, разбираем и разпознаваем за хората. Първоначално това ме развесели. А по-късно ме накара да се замисля за чудовищния ефект и катастрофалните последици от ръкоцелуването на бившия премиер, а сега просто бръщолевещ беглец Борисов. Та затова се върнах седмица назад и реших да анализирам механизма на прошката и опрощаването. Не знам дали напипах дамара на тоя полу езически акт, но поне малко стигнах до сърцевината на хорската и политическата простащина, родена от амбицията на един неадекватен тип, мераклия да играе ролята на бащицата на народа. Вероятно е усвоил похватите на оня, комуто масажираше ушите и го охраняваше незнайно от кого години наред. Отговорете си сами на тоя въпрос. А аз отново ще ви върна към генезиса и историята на традицията „Прошки”, тъй като оня ден бившият премиер много объркано и безредно се опита да се защитава нападателно и да обяснява по Нова тв значението и същността на обичая.
Дали е разбрал, че е направил един от най-големите си и гнусни гафове е въпрос с повишена трудност. По-важно е какво са разбрали другите, онези които не целуват ръце на началниците си, онези, които тачат семейството и традициите и не желаят противната и отвратителна „експлоатация” на национални и религиозни ценности от хора без никакво чувство за мярка, хора без морал.
Защото сборището на партийни кадри не е семейство. Защото „старшият” днес е един, а утре друг (освен ако някой не е превърнал Борисов в светец без да знаем)?
Защото тези хора, които целуваха ръка на Борисов са му вертикално подчинени, но само днес и само за малко.
Отново ми се иска да подчертая – партията не е семейство. Може би са прави всички онези, които го оприличиха на Кръстника, а обкръжението му на мафиотско семейство, че привилегия и право на такава целувка имат само избраници...
Спомних си, че това събиране, с показаната „прошка” бе на младежката организация на ГЕРБ в Сандански. И ми стана болно за душите на онези млади хора, които са били там и са станали директни свидетели и съучастници на позорната сцена. Срамът, унижението, падението и тиражирания слугинаж несъмнено ще оставят трайни следи в тях.
И съм сигурен, че ако останат в това „семейство”, никога няма да разберат, че на Сирни Заговезни цялото семейство се събира на трапезата, че това e празник на всеобщото опрощение, на възстановяването на човешката взаимност и уважение,
Вероятно няма да разберат, че Сиропустна прошка си вземат млади от стари, децата от родителите, младоженци от кумове - целувайки ръка се изричат: "Прощавай..., мале, тате", а отговорът е "Господ да прощава, простен да си!"
Любо КОЛЬОВСКИ
https://www.facebook.com/ecohunter12/posts/1610469902315169
