Слънце + вятър = "базова възобновяема енергия": Звучи добре, но не работи!
Тези дни ми излизат доста странни писания по темата за базовата енергия и как модерните ВЕИ щели да я осигуряват. Цитирам публикация в Блумбърг от май, 2025 г. (която незнайно защо изскочи във фийда ми):
"Ако вятърната енергия (В България) се развиваше със същите темпове, с каквато се развива и слънчевата енергия, тези два източника могат да формират т.нар. базова възобновяема енергия. Така няма да има нужда да се активират други конвенционални енергийни мощности."
Обикновено подобни тези са придружавани от едни красиви теоретични графики, които внушават нещо от сорта:
Слънцето свети денем и през лятото, вятърът духа нощем и през зимата. Следователно, заедно те покриват недостатъците си и могат да осигуряват "базова възобновяема енергия".
Започвам с уточняване на понятията. В енергетиката „базова енергия“ обикновено означава електроенергията, необходима за покриване на базовия товар (baseload) - минималното сравнително постоянно ниво на потребление, което електроенергийната система на една страна има практически през цялото денонощие.
Използвам графиките на производство и потребление в двете най-големи европейски икономики от текущата седмица (39-та на 2026 г.), за да покажа какво се има предвид и какво се случва реално.
Първата графика показва производството на АЕЦ във Франция. Ясно се вижда колко е постоянно и как реално покрива базовия товар на потребление. Франция има 63 GW инсталирана мощност от АЕЦ, които са в състояние да правят това винаги и по всяко време. Изключенията са много редки събития, които цялата европейска енергетика запомня с много болка. Такова беше лятото на 2022 г., когато дългосрочното неинвестиране и слаба поддръжка в АЕЦ във Франция наложи много спешни ремонти едновременно.
Втората графика показва производството на слънцето и вятъра през същата седмица в Германия. Ясно се вижда колко непостоянно е дори и общото им производство и колко далеч е от покриване на базовия товар на системата. Германия има почти 200 GW инсталирани слънчеви и вятърни мощности, които изключително рядко успяват да покрият базовия товар за повече от седмица. В над 90% от времето те не се справят с тази задача, а в отделни периоди не успяват да покрият и 5% от базовия товар на страната. Точно затова слабото производство на слънцето и вятъра в Германия не се отразява особено значимо на никого - просто никой (вкл. в самата Германия) не разчита чак толкова много на тях, а преди всичко на газ и въглища.
Типични примери за базови мощности освен АЕЦ са големите въглищни централи и големите ВЕЦ. Газовите централи могат да работят така - и го правят в страните-износители на газ като Катар, САЩ, Канада, Русия - но често са по-ценни като гъвкави мощности, които увеличават и намаляват производството според търсенето.
Това е реалността и тя няма как да бъде променена със силата на пожелателното мислене и говорене.
Боян Рашев
