Иска ми се да си изясня какво значи престижна награда, особено когато тя се дава за първи път и е новоучредена. Престижността не трябва ли, все пак, да носи в себе си традиции. Престижна награда е "Гонкур". Престижно награда е "Пулицър". Престижна награда е "Нобел", но "престижна" награда, която е учредена сега и се дава за първи път - което не изклюва вероятността да е и за последен път.
Спомням си, имаше един "поет" женен във Финландия. Димитър Балкански Енастуенде - Великолепния, който живееше във Финландия. Между другото беше събрал кръг от финландски почитателки, които бяха създали комитет и го предлагаха всяка година за Нобелова награда. Той е един от българите предлаган десетилетия наред за Нобелова награда. Създаде награда на негово име, чийто единствен носител бе поетът - графоман Тунчо Тунчев Наградата бе издаване на стихосбирката, в която, разбира се, вкара и свои стихове. Наградата, разбира се, също беше "престижна" както се казва в такива случаи. Защото тази награда, все пак, беше международна - учредителят живееше във Финландия сдобивайки се от една финландка с четири деца, които носеха неговото име...
Но най-интересното е, че Димитър Балкански Енастуенде - Великолепния, беше обявил, че наградата ще се дава редовно в различни периоди от време. Ето такива престижни награди се получават и медиите гърмят за тях което, разбира се, е прекрасно и би вдигнало самочувствието на българския писател въобще, но, всъщност, необходима ли е такова самочувствие без покритие. Като лев без златно покритие. Като престижна награда след инфлация на таланта...
Христо Стоянов
