СЛЕДСТВИЯ НА РУСКО-КИТАЙСКОТО СБЛИЖАВАНЕ

Един ден, когато и да дойде той, Хенри Кисинджър ще напусне разочарован този свят. Гениалното му творение - откъсването на комунистически Китай от съветската орбита и привличането му към американската се разпадна. На негово място изникна нова геополитическа ос. В нея участва пак Китай, но вече с Русия и срещу Америка. Това е най-значимият недеклариран съюз в света и САЩ се сблъскват с него, призна сп. Форин полиси. Двигателят на това стратегическо превъплъщение, ликвидаторът на кисинджъровия триумф се казва Джо Байдън. Политиката му да заплашва едновременно Русия и Китай доведе до фактическото съюзяване на двете велики ядрени държави. И ако един ден Москва и Пекин създадат съвместен медал “ За принос в руско-китайската дружба ‘’, първият му носител трябва да стане Джо Байдън.

Че руско-китайското сближаване отговаря на интересите на двете държави и вреди на американските е вън от всякакво съмнение. ‘’Путин и Си са много умни хора. Обсъждат световния ред за следващия век ‘’, каза Доналд Тръмп. Т.е. вече са подредили схемата си за това столетие. Чак пък за следващите 75 години ми се вижда малко пресилено, но за предстоящите 10-20 - сигурно. От официалните съобщения за руско-китайските разговори не изтече нищо особено. Икономическо сътрудничество, газ, петрол, налагане на юана в световната търговия, инвестиции - това се знаеше и преди. Можеха да го договорят и министрите, нямаше да има нужда Си Цзинпин да ходи в Москва. Но той отиде и стоя три дена – нещо необичайно за държавник от такъв ранг. Дали пък разковничето не е във фразата, изпусната като че случайно при сбогуването с Путин “ Предстои промяна, която не се е случвала от сто години “, обяви китайският лидер. ’’ Ще я направим заедно ‘’, му отвърна Путин. “ Моля те, пази се, скъпи приятелю “, каза Си и се качи в колата.

Тези няколко думи бяха казани като че между другото. Всъщност, те може да се сметнат за есенцията на разговорите. Човек, дори да има бегла представа за висшата китайска дипломация, знае, че там никога не говорят случайни приказки. Висшата им политика използва алегорията, обича метафората. Поднасят ги да изглеждат непреднамерено, между другото, но целта е да изтече това, което не се казва в официалната информация. Който иска - да тълкува.

И докато политиците от западния блок изглеждаха попарени и не знаеха как да преглътнат руско-китайските новини, военните, които знаят за какво става дума, реагираха мигновено. ‘’ За първи път в историята САЩ се изправят срещу две големи ядрени сили, каза най-високопоставеният американски военен генерал Марк Мили. Те имат средствата да застрашат нашите интереси и начина ни на живот “, отбеляза той.

Такова признание от такъв човек значи много. И като че ли бе отправено не толкова към Москва и Пекин, колкото към Вашингтон. Щом Русия и Китай са в състояние да застрашат интересите на САЩ и живота на американците, не трябва ли да преговаряме с тях, като че искаше да каже председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на американските въоръжени сили.

Това тълкуване се подкрепя и от още едно важно обстоятелство. Украинските въоръжени сили, по всичко личи, сериозно се задъхват. Зеленски се оплаква, че не му стигат мунициите и широко рекламираното контранастъпление се отлага. Полша му казва в прав текст, че в Европа вече няма боеприпаси за него, т.е. оправяй се както можеш. Живата сила на Киев гине в касапницата, а нова няма откъде да дойде. България изиграва много добре картите си, може би защото това беше единствената страна в Европа, чиито държавен глава е висш военен, бивш главнокомандващ и то на ВВС, т.е. може да предвиди по-добре от всеки цивилен развоя на военните действия. Представете си в каква каша щяхме да сме се забъркали, ако върховен главнокомандващ беше напр. Лена Бориславова. Не се смейте, по едно време това изглеждаше ежедневие.

Неотдавна и Чехия последва примера ни и избра генерал за президент. Та очевидно Радев е оценил много добре обстановката в Украйна след като обяви, че България няма да ѝ дава нито самолети, нито противовъздушни средства, нито танкове. За какво да наливаме вода в каца без дъно ? Нещо повече, не само няма да изнасяме боеприпаси за Украйна, каза Радев, но няма да позволим изнасяни към други страни снаряди да отидат там. След време лидерите на ЕС сигурно ще проумеят далновидността на българския президент, но явно още не са узряли да видят реалността в очите. А тя се развива мълниеносно. Русия обяви, че ще разположи тактическо ядрено оръжие в Беларус, т.е. на границата с НАТО. Това вдигна мигновено градуса на напрежението поне с няколко пункта. Си Цзинпин не вдигал телефона не само на Зеленски, а дори и на Байдън. Бил зает. Хондурас, верен сателит на САЩ, скъсва с Тайван и установява дипломатически отношения с Пекин. Юанът вече изместил долара като главна валута в търговията на Московската борса. А Южна Африка обяви, че ще промени законодателството си така, че щом чужд държавен глава посети страната, той да е неуязвим от решенията на Международния наказателен съд в Хага. Познайте за кого е този закон. И всичко това само за два дена след визитата на китайския лидер в Москва.

Нашите западни съюзници са в трескаво търсене на изход от новите предизвикателства. Още повече че Америка била твърде уплашена от многополюсния свят, както писа сп. Форин полиси. Байдън се стремял към еднополюсния, а той вече не съществува. Тогава накъде. Към глобален сблъсък ? Безумно рисковано. Нотка успокояване дойде пак от американските военни. Войната с Русия и Китай не е нито неизбежна, нито непосредствена, каза ген. Мили. Струва ми се тази оценка потвърждава, че в края на краищата ще се върви към преговори. Най-логично е те да бъдат предложени когато общественото внимание в САЩ се отклони от Украйна и се насочи към президентските им избори и/или когато режимът на Зеленски започне да се срутва. Което се случи първо. Въпрос ако не на няколко месеца, то най-много до края на годината.

Проблемът е да не стане някоя грешка дотогава.

( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 27 март 2023 г. по Евроком )