СМЪРТТА НА ЕВРОАТЛАНТИЗМА

Европейският официоз “Politico" написа: След последната среща в Давос виждаме нов световен ред, дефиниран от липсата на доверие между западните страни.

Изданието отбелязва, че ситуацията около Гренландия е променила света; западните страни вече не си вярват една на друга.

На 22 януари датският премиер Мете Фредериксен заяви , че кралството е готово да обсъди сигурността в Арктика със САЩ, но няма да позволи да бъдат преминати „червените линии“ по въпроса за Гренландия.

Същия ден президентът Доналд Тръмп обяви , че е постигнал споразумение с генералния секретар на НАТО Марк Рюте относно контрола над острова. Американският лидер заяви също , че споразумението предполага пълен достъп“ за САЩ до Гренландия без „ограничения във времето“.

Това беше последната капка. Вече е повече от очевадно, че всичките овчи надежди и мантри за някаква “евроатлантическа солидарност" и изобщо за евроатлантизъм са минало. Митата, разговорите с Путин и Си, инвазията във Венецуела…всичко това показва, че Америка е тръгнала по нов път. 

Но, нека си припомним - евроатлантическата идея дойде след втората световна война. Създаването на НАТО беше отговор на създаването на Варшавския договор. След края на студената война, обаче, същата евроатлантическа идея мимикрира в глобализма - в програмата за превръщане на света в глобално село, в едно голямо отворено общество, командвано от един западен елит. 

 Последните действия на американския президент сложиха край на това. Сами по себе си те са  окончателен край на глобализма и глобалистката идея. 

Както моя скромност не един път е писал и казвал - "евроатлантическата солидарност”, че и глобализма, който се базираше на нея, вече са част от миналото. Колкото и нашите български лЕберали да повтарят тези мантри, те вече звучат като "победа на социализма” в 1989. 

Светът непреклонно върви към връщане във времената на империите и националните държави, конкуриращи се помежду си за влияние, независимо на кой му харесва и на кой не му харесва. 

На "интелектуалците” от ЕС им отне цяла година, за да открият, че интересите на САЩ – меко казано – вече не съвпадат с европейските.
Тръмп не е първият, той не е чуждо тяло, паднало от небето, за да развали дългата евроатлантическа идилия: той е квинтесенцията на САЩ, които винаги са правили това, което искат. 

Всъщност, “каубоят" Тръмп за пореден път и окончателно доказа правотата на старата англосаксонска максима, казана на глас за първи път преди повече от 150 години от тогавашния британски премиер министър Бенджамин Дизраели - “Англия няма вечни приятели и вечни врагове. Тя има само вечни интереси"! 

Тръмп просто сложи окончателен и откровен край на лицемерието и надеждите на европейските глобалисти и евроатлантици.  

На същата среща в Давос американският президент разтърси международната сцена с поредица от изявления , показващи нагледно края на настоящия евроатлантически ред. 

Според него Европа „върви в грешна посока“ и в някои части е „неузнаваема“, жертва на лоши политически решения и енергиен преход, довел до истински енергиен колапс.

Тръмп остро атакува политиките за възобновяема енергия, описвайки Европа като препълнена с неефективни вятърни турбини, и предупреди, че Съединените щати се нуждаят от силни съюзници, а не от партньори, отслабени от собствените си решения. 

Ясното послание беше: светът се променя и Вашингтон иска отново да задава темпото, но без Европа и, да, без НАТО, а Гренландия ще е на САЩ, както и двете Америки. САЩ ще сключва договори и ще разваля такива с когото и когато си поиска, защото води своя самостоятелна политика...и т.н. 

В това няма нищо странно и чудно. Още в първия си мандат Тръмп издигна идеята си “MAGA- Make America great again", не " make NATO great again” или  “make Europe great again”. 

Той просто показва, че е американски патриот, загрижен само за американските интереси. Не бива да го съдим за това. Да, прекалява в някои неща, но такъв му е натюрела - каубойски. 

При всяко положение, обаче, Доналд Тръмп ще остане в историята като подписал края на евроатлантизма, а и на глобализма, нещо като Михаил Горбачов, но с обратен знак 

Иван Спирдонов