Мълчаливото „блато“ пак ще се интересува повече от битовите си проблеми, отколкото от проблемите на хората
Тази седмица се очаква да е последната в пленарния живот на действащото Народно събрание. Дейността му все повече заприлича на функционирането на конвент.
Конвентът е орган, който играе важна роля в историята на конституционализма. Използва се в национален и в европейски контекст. Началото е поставено с Филаделфийския конвент (Конституционен конвент), свикан след десетилетие, в което е прилагана Конституцията на Конфедерация САЩ (Филаделфия, Пенсилвания, 25 май - 17 септември 1787 г.). Свикан е да ревизира конституционния акт, за да се преодолеят проблемите в прилагането му. Но вместо да подобрят/поправят текста, делегатите създават Конституцията на Федерацията и това е едно от най-значимите събития в историята на САЩ, а председателят на Конвента - Джордж Вашингтон – става един от великите президенти на държавата.
Класическото значение на понятието „конвент“ идва от Франция. Националният Конвент е висш законодателен и изпълнителен орган, отчасти и съдебен, по време на Великата Френска революция и Първата френска република (21 септември 1792 - 26 октомври 1795 г.). Депутатите от Конвента образуват три групи: жирондинци, якобинци и т. нар. „блато“.
Конвентът отменя монархията и обявява създаването на (първата) Френска република, а през януари 1793 г. осъжда на смърт краля на Франция Луи XVI. През юни 1793 г. Конвентът приема нова републиканска конституция, която обаче не влиза в действие. През цялото време, в което функционира, властта на Конвента не е ограничена от никакъв закон и той управлява държавата като абсолютен монарх. Институцията се свързва с крайни действия, при които изказано сутринта подозрение към депутат до вечерта е оформено като обвинение, през нощта е произнесена присъда и на сутринта е изпълнена екзекуцията.
Европейският контекст, в който понятието се използва, е свързан със свикването на Европейски конвент, чиято цел бе да създаде проект за конституция на ЕС /по същество учредителен договор/ (28 февруари 2002 г. – юни 2003 г.). Проектодоговорът е публикуван през юли 2003 г. След дълги обсъждания и спорове около предложението за възможност за гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета, финалният текст е одобрен (юни 2004 г.) и подписан от представители на страните-членки (29 октомври 2004 г.). Макар ратификацията на Конституцията за Европа да е осъществена в редица държави членки на ЕС, договорът е отхвърлен във Франция на 29 май и в Нидерландия на 1 юни 2005 г. Провалът на договора във Франция и Нидерландия е сериозен удар за Европейския съюз, защото тези две страни са смятани за отдадени поддръжници на европейския проект. Впоследствие текстът на договора е пренаписан и е предложен нов акт – Договор от Лисабон – който заменя първоначалния проект за Конституция.
Конференция за бъдещето на Европа е формат, който се ползва като платформа за дискусия за бъдещето на ЕС от началото на второто десетилетие на 21 в. Могат да се откроят поне 2 причини, поради които новият формат за реформи не е наречен Конвент. След отхвърлянето на Конституцията за Европа (2005), понятието Конвент се свързва с неуспеха на ЕС да убеди своите граждани в правотата на политическите решения. Логични са опитите да се изключи аналогията между стария и новия формат. Има и чисто юридическа причина. Към настоящия момент Конвентът е част от т.нар. обикновена процедура за преразглеждане, уредена в чл. 48 от Договора за Европейския съюз. Тоест, използването на това наименование първо изисква стриктно спазване на процедурата, описана в чл. 48, а от друга страна е и твърда заявка за промяна на учредителните договори. Подобна промяна налага единодушието на държавите членки и провеждане на референдуми в тези от тях, в които съществува такова конституционно изискване. Ето защо европейските институции избраха един доста по-отворен и необвързващ подход – макар да е възможно Конференцията да доведе до промяна на Договорите /ДЕС и ДФЕС/ в бъдеще, това далеч не е задължително.
В наши дни 49-тото Народно събрание, което промени за шести път действащата българска Конституция, прави сериозни опити да остане в историята като парламента, който проведе най-съществената конституционна промяна и се трансформира в конвент. Освен това народните представители приеха поредица от решения, които са изпълнителски по своята същност и съдържание. От началото на 2024 г. временните парламентарни комисии пък влизат в ролята на разследващи и съдебни органи.
Народното събрание като висш конституционно установен държавен орган и народно представителство /парламент на републиката/ се ползва с автономия (Решение 16 от 2018 г. на Конституционния съд). Автономията се гарантира и чрез предоставеното на парламента от конституционния законодател право да приема правилата на своята организация и дейност и да решава въпросите относно своето управление - чл.73 от Конституцията. Така с оглед на автономията си, Народното събрание може да определя и инцидентно правила за своята дейност (чл. 73) относно хипотези, които не са уредени в ПОДНС. В този смисъл е и практиката на Конституционния съд - Тълкувателно решение 5 от 2010 г. и Определение 3 от 2007 г.
Вместо това миналата седмица Народното събрание промени Правилника си (Обн., ДВ, бр. 35 от 19.04.2024 г.). Излишна беше промяната в чл. 40, ал. 5, че „за времето от откриване на предизборна кампания за избори за народни представители за Народно събрание до свикване на новоизбраното Народно събрание не се провеждат редовни пленарни заседания и заседания на комисиите“. Достатъчно беше приемане на решение. Така след 27 април можем да очакваме да завалят искания за извънредни заседания, вкл. и на временните комисии с нежни имена. Поне две са и спорните положения в Правилника, които ако бъдат оспорени е много вероятно да бъдат обявени за противоконституционни. Параграф 7 от Допълнителните разпоредби се измени така, че „главният секретар на Народното събрание осъществява неотложни административни функции на председателя на Народното събрание по този Правилник и по закон в случаите по чл. 40, ал. 5“. Такава възможност имаше, когато Народното събрание се разпускаше. Понастоящем парламента не прекъсва дейността си, а само депутатите не заседават. И тук изниква въпроса ако се налага разрешение за сваляне на имунитет или за задържане на депутат по смисъла на чл. 70 от Конституцията – кой ще даде съгласие председателят или главния секретар.
Още по-битово звучи промяната в приложение към Правилника „Финансови правила по бюджета на Народното събрание“. Възнагражденията на народните представители се начисляват от деня на полагане на клетва от тях до деня, предхождащ деня на полагането на клетва на народните представители, избрани в следващото Народно събрание. Тази промяна следва да се прилага занапред. „Новата“ Конституция от декември 2023 г. предвиди клетвата на новоизбраните депутати, а не указа на президента, да прекратява мандата на старото Народно събрание. Като знаем, че Народното събрание има самостоятелен бюджет (чл. 62, ал. 2 от Конституцията) би трябвало да се съгласим. Но може ли старото 49-то Народно събрание да задължи новото 50-то да приеме тези правила? Знаем, че всеки нов парламент приема свой Правилник. И е много възможно да промени финансовите правила с обратна сила. Никой нямаше да повдига въпроса за двуседмичните двойни надници на някои депутати ако работата на отиващото си 49-то Събрание беше с добавена стойност за правната система и за правовата държава. Вместо това се нагледахме на съществено погазване на правилата на законодателния процес, изземване на компетентност и снемане на отговорност от правителството. Страхувам се, че ни чака повече от същото от 19 юни нататък. Мълчаливото „блато“ пак ще се интересува повече от битовите си проблеми, отколкото от проблемите на хората.
trud.bg
