В деня на Тракия и хилядите изклани и прогонени от турския аскер, в България триумфално пристига Реджеп Ердоган. Визитата е по покана на премиер, който е коалиционен партньор на патриотите Сидеров, Симеонов и Каракачанов. Същите тия правиха референдум срещу членството на Турция в ЕС и крещяха срещу Ердоган, който ни дължи 10 милиарда долара за имотите на тракийските бежанци.
Но днес от тях ни звук, ни стон. От ранни зори атакистът се покри, а телевизията му излъчва архивни кадри от 2013-а, на които геройски се дере срещу НАТО, султана и гербаджийските подлоги, подло продали ни на Турция.
За да не се изпусне пред Ердоганя, Симеонов се е скрил във вицепремиерския си кабинет, но СКАТ громи турските тирани с военни маршове.
Както винаги, когато е напечено, ВМРО-вецът дезертира от бойното поле, този път във Франция.
Защо точно днес се изнесе в Париж военният ни министър? За да не е пред паметника „Одринска епопея“, гдето трябва да коленичи за изкланите тракийски бежанци и чества 105 години от превземането на Одрин от българската армия…
Което хич не е дипломатично, докато във Варна босът му черпи с шербет Ердоган. Не е дипломатично да крещиш срещу душевните граници на Ердоган, щото един път се става министър, а пък патриотът и душата си дава. Не е дипломатично да осъдиш турската агресия в Сирия, щото премиерът ще ти дръпне вицепремиерското столче.
Не е лесно да си патриот на власт. Лесно е било на Левски, Ботев и Бенковски под турско – ни имоти имали, ни пари са спастрили. С оружие всеки може да се репчи на султана. Дипломация с шербет се прави, власт с темане се пази.
