Националният спорт на българите е да се мразим. Като сме световни шампиони в тази дисциплина. Най-много обичаме да мразим ближните си.И тези, които са ни помогнали. Че те на какви се правят, аааа? Да не са нещо повече от нас?
Българинът винаги иска да прецака някой друг и живее в непрестанният ужас, че някой него ще го прецака. Това обаче не го спира, а още повече го настървява да мрази всички, като обмисля нови и нови начини на омраза и унижение на ближния.
Нашенецът много обича да мрази успелите. И умните. Те го напрягат и го дразнят. В тясната си душа той не може да си представи, че някой може да има повече от него. Дори и акъл. Нашенският завистливец може и да не иска да има повече акъл за него си, но е силно подозрителен и омерзителен към тези, които го имат.
Националният спорт се практикува и елитарно от интелектуалците и ВИП-персоните. Като спортистите не се притесняват в името на победатат да слезят до нивото на продавача на пазара и хамалин на гарата по красота на изразяването.
Българинът е ДЕМОКРАТИЧЕН. Той мрази не само ближните си, но и различните. Те също го напрягат. Има усещането, че може би могат да застрашат дребното му еснафско съществуване и щастийце, поради което той ги мрази усърдно. Като не прави и най-бегли опити да прикрие това си усилие.
Като царица на дисциплината "Обичам да мразя" се нарежда омразата към успелите, които са се провалили в нещо. Тогава нашенският Андрешко с диво задоволство пие по една ракия и обсъжда какви боклуци са тези, които са горе, ама ето, има справедливост на тоя свят.
Българинът е готов да се откаже от много радости в живота, но не и от радостта да мрази и оплюва ближните си. Това му осмисля живота и еснафското съществуване. Всяко различно нещо, всяко добро дело, красота, щастие, успехи, неистово го дразни и той започва да тренира.
Държавата, в която народът най-много обичаше да се мрази!
Елена Гунчева
