Арестували са ме за стихове, чакал съм единадесет години първа книга, бях следствен за роман, съдили са ме за статии многократно... И въпреки всичко съм вярвал, че Свободата на словото съществува. И се оказва, че същите тези - разновидности, разбира се - които образуваха следствено дело срещу "Скритият живот на една помакиня" посегнаха отново на думи.
Разбира се, че трябва да бъдем отговорни за казаното, но си спомням Кенет Кларк - ще цитирам по памет: "Не може този, който оглозгва пилешко бутче пред очите ми да твърди, че не може да заколи кокошка"... Та, в този случай - не може хора, които мислят цинично да съдят хора, които се изразяват така.
Това, че прикриваш под руменината си мислите, не значи, че не си циничен, въпреки че думата цинизъм първоначално идва от древногръцките учения на „циниците“, които се стремят да се освободят от условностите и естествеността...
Както е тръгнало, днес уволняват за думи, утре ще завалят поискани оставки за плюене в Парламента... Цинизъм...
Господи, искам да дишам Свобода и да издишам Думи...
Христо Стоянов
от ТЕЗ "дълбоки" ПРИКАЗКИ...
1 year before
НИЩО НЕ РАЗБРАХ!!!!
Коментирай