Казахме вече няколко пъти последните години, усети се, но не се написа - вратата на свободата се затваряше със скърцане и много наивни пръсти премаза тази врата, разкъса човеци и приятелства, мъж от жена раздели тази врата, но в процепа все се прокрадваше светлината на смисъла.
Докато днес, годината е 2022-ра, с войната вратата на свободата и словото щракна.
Щракна като капан.
Хлопат резетата на цензорите, ври олиото на отрицанието и в него се пържат човешките връзки и се разделят братя.
Войната е квинтесенция на омразата и няма думи как всяка война заключва свободата - до деня, в който все някой ще победи и ще напише историята като победител и ще даде пак светлина на смисъла и ще се празнува пак някаква свобода.
Трудно се пише за това. Защото нашето поколение, поколението, което помни съветската не-свобода и разпознава признаците на всяка нова не-свобода - ние видяхме, в живота си разбрахме силно това какво е свобода. Ние ядяхме свобода. Пиехме свобода, дишахме я, прегърщахме я, слушахме я и я съзерцавахме - спяхме и ставахме със свободата като жена - великата западноевропейска свобода, Ренесанс на мечтите.
Тя беше пиршество на технологичния гений и най-вече полет на изкуството за всички непознат преди.
Някога стигаше Свободата до абсурд, но коя свобода не е стигала до абсурд, така и нашата стигаше.
Някои казват, че това ни е достатъчно, че спомените ще ни топлят, че имахме късмет. И че нататък няма нищо. Но трябва да се каже друго.
Свободата не е свързана с някой, който ти я дава. Или който я печата като пари. Или който я налага като служебни правила. И свободата не е потребление. Службата при освободителя не е Свобода, войнстването за неговите ценности и пропаганда ние на нито един освободител не дължим. Нему дължим само почитание и нов разговор за нашите си интереси.
Колкото и да е свързан светът, виждате, че интересите все още, завинаги ще са движещата сила на живота и племената.
Трябва и да се каже, че не винаги западната свобода, която имахме, беше истина. Ние поехме свободата на Запада като дивашка консумация, така тръгнахме, така свикнахме. А самата Свобода е действие. Нещо, което ние дълго, сякаш завинаги - отлагахме. Тя е и колектив, заедност. У нас беше и остава самота. Но тя се оказа и липса на изкушения.
Реално, честно: ние продадохме свободата заради изкушения.
Някои дори стигнаха по-далеч - станаха отново роби на освободителите ни, последните. Или поне глашатаи, клакьори, ибрикчии даже. Просто много българи така разбират свободата - да служиш на последния освободител, да низвергваш всички освободители преди него.
Затова днес, наспорти всички военновременни медии, ако сме свободни хора е време да признаем, че загубихме свободата. Хронични изкушения, предателства, мързел и унижения като високоволтово мъчение съсипаха свободата и я принудиха да воюва за територия. Територия, завзета от перфидна смяна най-вече на историческа истина плюс технологично и рекламно, ако щете, предимство на лъжата пред истината.
Нещо, което сега се случва с Русия и Украйна, но ще важи и за нас.
За нас и Македония, примерно.
В тази война Свободата никога не разполага с ресурса на Пропагандата, Неистината и Принудата. Няма как. Но четящият човек тук знае - Каква свобода може да е рекламираната и финансираната свобода, кажете?! А трябва да знаете, всички вие другите, които времето навежда към оцеляване и служба на злото, че Свободата един ден пак ще е възможна, искряща и неопитомена. Няма задължителна свобода. Никога няма да има.
И въпреки, че днес Свободата е обкръжена и представяна за зло, утре отново ще я има.
Ще има събуждане, вяра, действие и заслужени почести към свободата, реалната. Ще я има, ще видите. Ще я разпознаете лесно. Тя е там, където е неофициално. Ще трябва да я разпознавате, защото от това зависи живота ви. Разберете го.
Мартин Карбовски
lentata.com
