ТЪПАН В СЕЛО НА ГЛУХИ

Ревнив бог, горящо небе, роден в пламъци, шест стъпки висок… Дете, кой е твоят любим езически бог? Мило дете…

Несвързано ли говоря? Сега ще свържете всичко…

Идва при мен вчера в храма един дребосък с баща си. Около 10-годишен. Не може да си напише домашното. Родителите му не знаят как да помогнат. Лелеее, казах си наум, само домашни не ме бяха карали да пиша на тия години… Обаче се оказаха прави хората да питат точно в църквата. Всяко дете в класа трябвало да подготви есе на тема “Кой е моят любим езически бог и защо”. А малкият е християнин. Знае “Отче наш…” Всяка неделя го водят на Литургия. Попитах го за кого е решил да пише. Отговори ми простичко: “За Арес”. Господи, помилуй! И защо? Промълви: “Кучето ми се казваше така.” Започнах да му обяснявам, че трябва да каже това, което мисли. Че няма любим езически бог, защото всички те са лъжа и измислица на бесовете. А Бог е само Един и обича Него! Детето обаче имаше проблем: “Всички ще ми се подиграват…” И това беше най-трудното. Да убедя един дребосък защо трябва да изтърпи подигравките. И защо те са неминуеми в живота ни в момента.

Ние обещахме, бе! Държим се като баща алкохолик, който всеки път се заклева, че няма повече да пие, но още на следващия ден се налюрква като свиня и бие цялото семейство наред. Всеки път, когато децата ни направят нещо лошо, почват едни анализи, едни обещания: “Ама децата ни гледат глупости. Трябва да се вземат мерки какво виждат, какво слушат, от кого се учат. Средата е отровна, нещата трябва да се променят.” После забравяме…

Тюхкахме се как пък така тийнейджъри попаднали на нацистки призиви и убили човек. И сега какво им казваме? “Не, не, оставете нацизма, това е боклук. Елате в Пловдив в Античния театър, елате в София в зала 1 на НДК на голямото изкуство. Ще ви покажем сатаната. Рога, копита, зловещи песни, оргии, убийства. Абе, висока култура. Мнооого висока…”

Ако не сте чули, предстои мегаспектакъл “Вакханки” по Еврипид. Едно от най-мрачните неща, писани някога. Дионис идва да си отмъсти. Нищо не може да го спре. Побесняването и вдемоняването е неминуемо. Няма извод. Нито морална поука. Това е всичко! Дяволът идва в града. Подгответе се. Сега, ако учителката на онова дете има капка акъл, ще му каже да напише есе за “Вакханките”. Кой вид рога му харесват най-много. И защо, по дяволите, трябва да предпочита Арес пред Дионис? Ще пусна официалния тийзър, трейлър или както там модерно се казва, за да го гледате.

Ако не ви стига, имам и друга новина. В същия ден, в който ще дават “Вакханките” в София, където ще се изсипят хиляди възхитени културни семейства да ръкопляскат на постановката на Народния театър “Иван Вазов”, в зала “Христо Ботев” децата им ще могат да отидат на концерт на Mayhem. Това е блек метъл група. Най-сатанинската от всички в цялата съвременна музика. И като казвам сатанинска, не съм я нарекъл аз така. Те сами се представят като сатанисти. С всичките им налудни символи и инструменти на сцената. Повтарям! Подгответе се, дяволът himself идва на гости. И както ни подгряват във “Вакханките” - хич и не трябва да се опитваме да се съпротивляваме.

Ние пък, понеже много сме се засилили да се зъбим. Както пееше Висоцки: “Нас не ни плашат лошите вести, ние в отговор тичаме на място.” Пука му на някого на какъв концерт ще ходят децата, каква постановка ще посетят родителите им и какъв ще е ефектът от всичко това. Важното е да има хеви метъл и да се покажем какви гениални театрали сме. Гледам как режисьорът на постановката обикаля по телевизиите, рекламира българо-гръцката продукция и се държи все едно току-що е слязъл от Олимп. Той, просветеният, ни обяснява колко е важна тъмнината. Защото ние сме народняци прости и не разбираме. А той е духовно чедо на Народния театър. Същият театър, на който хорото пред него му пречи. Сещам се за Дочо Булгуров, който викаше: “Котки и кучета може, прасета не може! Хайде де!” Значи вакханалии, дяволи и бесове може, ръченица не може! Хайде де! Мерим си езичествата ли, що ли? Едното езичество е възвишено, другото езичество - селско.

След като изгледахте снимките, мислите ли, че това е най-лошото? Ами не е! Най-лошото е, че и дявол да доведат в Пловдив и София, все тая. Те гърците не възроптаха за въпросната постановка, която първо при тях се игра, пък ние ли? Ако стане някоя трагедия, ще пророним сълзичка за пред хората и пак ще си затраем. Сакън да не ни помислят за фанатици, които не разбират от драматургия и рок. Каквото и да се случи, най-лошото е това. Ще ни прощава Христос, ама истинската трагедия на съвременния човек, на съвременния християнин, е да не го помислят за прекалено вярващ. И да го пишат по социалните мрежи и сайтовете какъв талибан е. А на мен ми се налагаше да обяснявам на десетинагодишно дете, че в училище трябва да търпи подигравки заради вярата си в Бога. Добре че е малко и не се сети да ме пита: “А вие, големите, търпите ли подигравки заради Бога?” Защото трябваше да му отговоря: Не, чедо, ние сме лицемери. Децата пощуряват от нашето двоедушие. От нашата несправедливост. И в опита си да избягат от нас, стават дваж по-достойни за геената огнена. Защото друго не са видели. А ние сме възмутени. Аууу, колко сме възмутени от постъпките на децата си.

Честно, чувствам се като дежурния луд, кой бие тъпан в село на глухи. Преди време бяха турили огромни билбордове със сатаната на трон, стъпил върху човешки череп. Тогава пак виках. Отсреща: “Еее, не сме видели.” После още по-голям плакат, колкото цяла сграда, висеше със страшна сила на Орлов мост. Пак на сатаната с неговата адова напитка. Пак виках. “Ама ние, християните, през Орлов мост не минаваме.” Иначе децата ни пият HELL и днеска, и нощеска. Стимулират се, милите. Да не задремят в час и да проспят някой урок за езическите богове. Един човек на изкуството беше изрисувал икони на Господ, Пресвета Богородица и светии с лица на мухи, бръмбари и богомолки. Пак виках. “Ама изкуство е! За него няма ограничения”. И то “зелено”. Със “зеленото” спори ли се? То е модерно. Виках срещу хелоуин. “Забавляват се децата, какво искаш?” Виках срещу кукерите. “Мани, не посягай на българското!” Що клетви изядох за тия викове от свои и от чужди. И всичко това отмина. И “Вакханките” и Mayhem ще отекат. Целият ни живот отича в канала на духовното равнодушие. Ама нищо де, важното е ние да се представим така, че да ни помислят за готини. Какво толкова? Ще си траем пак. Сетих се за още един герой на Георги Русев от “Оркестър без име”, който се караше: “Стига с това думкане, оглушаваме, бе, Гоше!” Светът ни оглуши. Светът ни обезсърчи. И сега най-нахално води своя княз, за да ни отмъсти.

Първото изречение, с което започнах, е от една от песните във “Вакханки”. “Ревнив бог, горящо небе, роден в пламъци, шест стъпки висок… Наречен лъжец, наречен куче… Отмъщението назрява…” На този фон някое дете ще чуе ли от нас: “Бог е Господ и ни се яви! Благословен е Идещият в името Господне! Нашият Господ Иисус Христос победи сатаната!”

Говорим постоянно за Вероучение в училището. А нашето вероучение къде е? Ние, християните, духовниците, не сме ли вероучители? Или сме вероучители, но с Дионис и други “културни” събития не сме готови да се скараме? Само питам… Преди да е станало късно… Ако вече не е…

Отец Владимир Дойчев