ТЕКАТ РЕКИ ОТ МЕД…
ПАРДОН, ОТ ДУМИ…
А ЗАД ТЯХ - ПРОСТОТИЯ
.
Няколко дни до изборите…
Примитивизмът на кандидатите за избраници кореспондира с примитивизма на разпитващите ги журналисти и с примитивизма на избирателите.
На ангро се обещава всичко – от детски градини и паркове до поне стотина километра нови метролинии (те - само за София). Но никой нито може, нито ще ти даде толкова, колкото може да ти обещае!
.
Ситуацията с кандидатите в София надали се различава от тази в страната. Например снощи единият софийски кандидат-кмет „компетентно”, по мениджърски отсече, че общият градоустройствен план трябва да се променя на няколко години. Господи! Общите градоустройствени планове по целия свят, дори и в някой скапан регион на Африка се правят за поне няколко десетилетия напред. Мисля, че не е необходимо да обяснявам защо.
Друга основна софийска кметска кандидатка заяви, че метролиния не трябва де се строи към кварталите на богатите и големите магазини там (Симеоново), понеже богатите не го заслужават! Меринджеят й опонира, че метролиния се строи към онези райони, където се дава най-високия брутен продукт!
.
Идиотщини на квадрат. Класово-партиен подход от едната страна и фалшива икономическа компетентност от другата.
В Симеоново живеят и обикновени хора от една страна, а от друга – там е лифтът към връх Алеко, към планината – тази ценност на столицата и е нормално метрото да вози до него. Същевременно 200 талантливи биоинженери или 200 компютърджии могат да дадат толкова брутен продукт, колкото цялата останала нация. Та за само 200 ли души ще строим метро?!
Метро се строи там, където са основните пътнико- и автомобилни потоци. Идеята на метрото е хем да разтовари надземните артерии от задръстванията и замърсяването от изгорелите газове, хем да ускори придвижването на големи човешки маси.
Ако и това кандидатите не знаят, нямам думи партиите между какво ни предлагат да избираме.
.
Навсякъде по страната никой не забелязва и не поставя основният проблем на местното управление, който е и основният проблем на държавата и нацията – корупцията. Но в къщата на обесения не се говори за въже, нали?!
Знаем колко огромна е по размер в София, в Пловдив, във Варна, в… Знаем какви поразии нанася – не само с откраднатите пари, но и с корупционни решения за градската инфраструктура, градската среда, градския организъм. Липсата на детски градини например изцяло е плод на корупцията – петната за тях се дават за офис и жилищно строителство срещу съответния комисион за предоставилите ги общинари.
.
Дори тези факти би трябвало да са достатъчни, за да се зачеркнат повечето кандидати за кметове. Заедно с избирателите им, които се облизват около сложения на огъня тиган на думите, но рибата за него - смислени действия, са някъде надалеч и неизвестно къде в морето.
Изборната битка е за бюджетите на големите градове, а не за развитието им.
Григор Лилов
