Много се забавлявам с хората, които се упражняват кой трябвало да бъде канен по медии, кой трябвало да има предавания и прочее. Тези хора години наред живееха във фалшива реалност поддържана от "послушни" служители, които гледат да не разсърдят шефове отвъд океана. Междувременно зрителят трябваше да слуша този, зад който има ресурс, а не който има какво да каже.
За това ако човек гледаше тези "меинстрийм" медии и у нас беше бомбардиран с глупости как ако си патриот си русофил, как България трябва да се самоунищожи от "солидарност" към други или мани го тоя евростат, защото не е от еврото. Кой го интересуват тия работи? Кой го интересува да чуе 58 говорещи глави с буквално едно и също мнение да се съгласяват от 2010 насам за едни и същи неща? Не, сериозно, някой наистина ли изпитва искрен интерес Гошо Пешов да седне и да обяснява за великата Урсула и ако си несъгласен това не е демокрация, а е Русия!?
Тази илюзия не беше само тук, а и на запад, където съвсем изкуствено беше пробутвана с безкрай долари и от хора, отчаяни да се вкопчат в малкото си останала власт докато са загубили всякаква легитимност. Е да, обаче хората просто почнаха да гледат подкасти, да следят независими говорители и да се информират самостоятелно. Изведнъж "шефовете" видяха как възрастта на телевизионния зрител се вдига до 65+, защото общо взето си го причиняваш това само ако не знаеш, че има друг избор.
Така и у нас. Екосистемата на баламосаните има мащаб да поддържа 1-2 средно големи медии, но всеки друг му се налага да се адаптира. Съжалявам, приключи, вече не става просто да си на "правилната" гледна точка, дори напротив - няма вече как да има медия, в която не се казва нищо съществено или интересно.
Ще има много писъци, много рев, много агресия, сълзи и сополи докато се адаптираме към глобалните процеси.
Виктор Блъсков
