Това е просто мой случаен монолог, измежду шумовете на времето, в което живеем.
Диктатурата има много аспекти, но никога не се налага отведнъж и внезапно. Понякога я наричаме с имена на хора, друг път с определения за социален строй, но тя винаги в историята е прораствала постепенно, неусетно, нежно и накрая безапелационно - първо в думи, после в понятия и догми, подир в правила и ограничения. За да остане задълго, диктатурата трябва да бъде приета от хората като нещо нормално, да ги подчини безболезнено, да ги обгрижи с илюзии и да ги нахрани обилно с аргументи за своята неизбежност.
Диктатурата никога не е увлечение от пръв поглед. Тя идва като онази спокойна и постепенна любов, която се осъзнава с времето, която е плод на дълго и мирно съжителство, превърнато в навик. Лишена от бурни въжделения и сластолюбие, цялата натъкмена в благородни одежди.
Докато хората забравят, че има живот извън този изолиран, затворен в ограниченията си свят, докато доброволно не се подчинят на правилата му, защото вече не помнят страстите на свободата или изобщо не са ги познали.
Обузданият човек е полезен със своето незнание или със своята забрава. Той се труди без претенции и няма висша цел, освен целта на висшестоящия. Последният няма лице, няма име, той е само понятие.
Обузданият човек е необходим, за да функционира диктатурата.
А този монолог е необходим на мен самата, за да стигна до извода, че аз никога не съм живяла извън деспотизма. Животът ми даде възможност да прекося границата между два свята и да разбера, че светът всъщност е бил един - само висшестоящият е сменил името и костюма си, за да позабавлява своите добри лагеристи.
В това няма никаква конспирация, тъй като и в двата свята да ти се образува душа означава болест, опасен недъг, зараза, заплашваща да се превърне в пандемия. Пандемия на свободните би означавало край на диктатурата.
Когато си отгледах душа, разбрах, че диктатурата отнема свободата да имаме собствени възгледи за свободата. Диктатура на пролетариата или диктатура на капитала? Два свята - и двата излишни.
Лидия Делирадева
