ТРАКИЙСКИТЕ ДУМИ ЗА ОГЪН – ДОПЪЛНЕНИЯ И ИЗНЕНАДИ

ТРАКИЙСКИТЕ ДУМИ ЗА ОГЪН – ДОПЪЛНЕНИЯ И ИЗНЕНАДИ

Преди няколко дни пуснах кратко видео за тракийските думи за огън. Споменах, че основната е агн, манифестирана в тракийския топоним Агнония. В Български Етимологичен Речник, т. 4, стр. 786, като древен вариант на нашата дума огън е посочена *агнь.

Друга древна дума за огън е пур, тя е фригийска глоса, а коренът се среща в личното име Пурос, а и в името на божеството Пур-мерул. Обяснение може да се даде със запури – той запали, запуройна – голяма жега, мараня блг. диал, пурити – пека

Освен агн – огън и пур, в нашата реч се среща и ватра-огън. В Български Етимологичен Речник, т.1, стр. 123 -124, се споменава, че древната форма на ватра е *атра. Тази дума намираме в името на Атрей, който е син на фригиеца Пелопс.

Накрая ще добавя и Полес – име на тракийски цар, което може да се изтълкува с полѭ – пламтя, горя стблг. Стродно е и названието полисти – жреците на Залмоксис, които явно са ползвали огъня при своите гадания.

Фактите показват, че всички думи за огън от речта на Орфей са реално част от българското езиково богатство. Така става ясно, че старите автори, които определят българите като потомци на мизи, пеони, даки и др., са имали пълното право да сторят това.

Sparotok