Искало ли ви се е да убиете някого, защото ви пречи? На мене – не. Минавало ми е през ума, че няма да е лошо, ако еди-кой си го няма, но чак да го убия – никога не ми е минавало през ума.
Идело ми е да се самоубия и с това да накарам другите да плачат за мен и аз да ги гледам отстрани и да си викам – така ви се пада. Но да убия човек, не съм си мислел никога.
Може и да ви се стори много жестоко, може и да ви падна в очите, но в младите си години като едното нищо колех кокошки, зайци, прасета, агнета. Веднъж на Коледа в голям и пръхкав сняг забих ножа в гръкляна на падналото прасе и целия ден бях горд от това. С въздушна пушка изтрепах де що има врабци и гълъби.
И изведнъж това хищническо и непреодолимо желание да стрелям и мушкам изчезна. Сякаш някой го взе от мен и го хвърли встрани.
Дали съм спечелил от това – не знам, вие преценете.
Как ви се струва това, че най-богатите хора в света имат едновременно на езика си вкус на кръв, вкус на уиски и вкус на водка? Сигурно е страхотен вкусът на кръвта, след като хапнеш черен хайвер или фъстъци… Важното е всичко да е по закон. Всичко да е санкционирано от ООН, от Съвета за сигурност, от Кошчей Безсмъртний, от Дядо Мраз и Магьосникът от Оз.
Голяма суша е настанала по света. Според мен сушата е, защото не спира да се лее кръв – човешка кръв. Просто не знам на кой свят съм, като гледам какви складове има около София за оръжие, какви заводи за оръжие има и у нас, и по света, най-вече по света, какви оръжия се продават, какви милиарди и трилиони са военните бюджети, колко хора загиват и как това няма край и няма край.
Изключително големи овце трябва да сме ние, обикновените хора, щом се примиряваме с това, че ни одират кожите и после си правят от тях палта и ръкавици.
Българи царедворци и инициативни подмазвачески комитети пренесоха преди време костите на Фердинанд в София – във Врана. Уж загрижени за историята и за величието на България, тия подмазвачи са загрижени единствено за собственото си евентуално още по-добро бъдеще – политическо и финансово.
Дали не е време всички ние, които имаме убити в злополучните български войни, да направим също един инициативен комитет и да пренесем костите на убитите си деди и прадеди тук, в България? Представяте ли си какъв Балкан от кости ще стане, какъв паметник от кости ще стане – от земята до небето ще са тия кости и тази скръб и памет. И знаете ли, ако това се случи, тия от инициативния царски комитет ще дойдат да държат речи, за да ги снимат по телевизиите.
Никаква справедливост не е тази, която оставя след себе си кости и петна от кръв. Майната им, ама наистина майната им и на демокрациите, и на тоталитаризмите, щом се крепят на самолети, на ракети и на автомати. А ние – по села и паланки в България – знаете ли на какво се крепим! На едни табели „Тука варди зло куче“ – на това се крепим, на вятър и мъгла.
Парадокс е, но за да не те закачат сега, трябва да имаш ядрена бомба. Нямаш ли ядрена бомба, ще те целят с ракети, ще те гърмят с пейджъри, ще те тровят, ще те разстрелват и ще те притискат.
Това последното – за пейджърите, е такава зловеща работа, че думи нямам. Моментално всички трябва да тръгнем голи и боси, защото някоя богоизбрана нация може да реши, че ѝ пречим, докато ходим по пътеките, и да ни гръмне сандалите и краката. Или че ѝ пречим на изгледа към залеза и да ни взриви пейките, бреговете и самия залез да ни взриви. По-големи идиоти и сатани от търговците на оръжие и от политиците, които живеят от това, няма.
Понякога на шега с приятели си казваме – абе да се хвърлят атомните бомби и да се свършва…
И да знаете едно – „мирът“ наистина може да се крепи на атомните бомби, но той най-вече се крепи на басейните, на голите мацки и манекенки покрай басейните, на именията по екзотични острови, на тайните банкови сметки, на разврата, на разгула и всепозволеността, на страшната илюзия, че сме богове.
Животът на земята съществува все още благодарение на желанието богатите да не умрат например на деветдесет или на сто години, а да живеят повече и повече, най-добре – вечно.
Ние тука, в село, нямаме рейс до Ловеч - до областния град, а някои ходили на екскурзия в Космоса. Те си имат лимузина до Космоса, ние си нямаме рейс до Ловеч.
Останала ни е едната табела „Тука варди зло куче“.
Николай Милчев
