Играта на нерви между партиите в очакване на третия мандат продължава с пълна сила, а сигналите, които изпращат са толкова разнопосочни, че с право някои наблюдатели и социолози определят вероятността да се състави правителство само като "теоретична". В същото време няма политик, който да не повтаря заветната мантра как страната спешно се нуждае от редовен кабинет, защото вече ни връхлитат няколко кризи. Поведението на "опозиционната" ИТН, която държи ключа за развръзката, е повече от непредсказуемо. От позата на обидени кокони, че няма да дадат никому подкрепа и "другите да се оправят сами", до интригантското "да видим на кого ще бъде даден мандата".
И на малките деца стана ясно, че който и да го получи, ще е принуден да прави едно и също - да събере на една маса всички останали без ГЕРБ и ДПС и заедно да се опитат да измъдрят работеща формула за кабинет. С какви министри, програма и за какъв срок, са технически въпроси, за които са нужни такт и компромис. Само че точно около това се блъфира и спекулира с очевидни опити за бягство от отговорност.