От семплата ми анкета стана ясно, че човекът с пържолите е събитието на събитията, реално той е Опенхаймер в този клет хирошимо-нагазашки туристически сезон. Междувременно пича си поръча омар и го направи отново в ресторант, в който всеки здравомислещ би рискувал най-много с пържен сафрид или евентално би стигнал до саганаки, но само ако е истински смелчага. Като Джордж Клуни в “Burn After Reading”, който имаше алергия от скариди, но въпреки това си поръча скариди и каза: “Нека живеем опасно!”. От такива персонажи има нужда българският туристически продукт, нас шубенца с лактозна непоносимост и безглутенови парвенюта не ни трябват.
Видеото на Пържоления с омара е като последните анимации на “Pixar”: за нищо не става. Уж има бюджет, ама идеята е зеро.
Далеч на второ място остава кампанията “Чиста е!”, която е мичурински плод, кръстосал в себе си креативния напън със семената на отчаянието. Комуникацията е дело на неуморните рицари от ордена на Ричард Алибегов, които десетилетия наред успешно продават прескъпо филията хляб и минералната вода в своите еклектични крайморски заведения.
Последен остана достойният хотелиер, който — за разлика от превзетите собственици на заведения, които просто се топнаха на фотошоп в кристалното море — реално и на живо клекна сред вълните и лока солена вода като биволица от български анималистичен разказ. И не само това, ами яде и сурови миди човекът.
Реално, само той пое обективен риск, за да защити с тялото си българският туристически продукт. Достойният хотелиер повече от седмица след репортажа сигурно още не смее да пръцне, за да не направи опенхаймер, а вие го класирахте трети: как не ви е срам!?
Но, такива са времената: обществото ни не оценява тези, готови да дадат живота си за кауза. В случая това е каузата за съхранение на българския туристически продукт.
Който ще отиде съвсем в киреча, ако няма фундаментална промяна. Че иначе ще трябва цялото море да изпием и пак няма да ни повярват.
Мартин Димитров
