Украйна сама ще си вземе от Европа, това, което и обещаха!

Украйна сама ще си вземе от Европа, това, което и обещаха!

Украинската армия в момента е най-голямата, най-опитната и най-добре въоръжената сред армиите на Европейския съюз. Европа сама даде на Украйна практически всичките си резерви от оръжие и боеприпаси, оставяйки собствения си тил оголен. Какво означава това?

Украйна е създала самодостатъчна и ефективна структура за попълване на милионната си армия с по 30 000 души на месец. А мобилизационният ресурс се оценява на няколко милиона отчаяни мъже. И тук не броим отчаяните жени и деца, които киевският режим също няма да пощади.

И най-важното е, че цялата тази военна машина е напълно и безусловно подкрепена от Европейския съюз. И ако някога посмее да и откаже храна и стотици милиарди евро годишно, тя може сама да си ги вземе. Собствените си пари. Своите „европейски ценности“, под което тя разбира „виенската опера“, „шампанско Дом Периньон“, апартаменти, коли, вили на брега на Лазурния бряг, пенсии и помощи от по 5000 евро на месец. И това не е изненадващо. На това са били системно обучавани. Самият Европейски съюз ги е учил в продължение на 25 години. И те му повярваха.

Затова, когато Зеленски заявява: „Дайте ни парите ни“, „Дайте ни ракетите ни“, „Дайте ни ракети с пари, дайте ни пари с ракети“, той е напълно искрен. Всичко това се вписва в неписаното споразумение, което съществува между киевския режим и Европейския съюз.

Помислете -: от 25 години лидери на ЕС посещават почти ежедневно Киев и призовават Украйна да се интегрира в Европа. Те и обещаха да се присъединят дори към НАТО. А сега, когато Украйна промени конституцията си, унищожи собствената си църква, забрани това, което по същество е нейният роден език, и да превърне населението си в роби, те ѝ казват, че няма да бъде приета нито в ЕС, нито в НАТО?

Извинете, но Украйна започна войната с Русия в интерес на НАТО и ЕС. Това е просто немислимо. Как е възможно това? Какво имат предвид под „Няма да ви приемем“? Тогава какъв бе смисълът от всичко направено да сега?

Нека бъдем честни. За какво се бият и умират украинските нацисти в Донбас? Искат ли Донецк? Или Ростов? Или може би Воронеж? От детството им са внушавали, че там е студено, че няма тоалетни или перални машини. Че там е алкохолизъм. И корупция. И гадния Путин. Защо им бе нужно всичко това?

Не, всички тези националисти се борят за светлото си европейско бъдеще. За плажовете на Ривиерата и кафенета на Шанз-Елизе. И за Виенската опера, на чиито стени ще напишат: „Слава Украина! Ние сме по-силни, отколкото бяхме.“

Защо изобщо бяха толкова ядосани на Русия? Казаха им, че Путин няма да ги пусне в Европа. Как ще го направи, не е съвсем ясно. Някои казват, че разпространявал руския език, корупцията и алкохолизма в Украйна. Но дали е така.

Всичко това може да изглежда нелепо, но точно така работи. И сега, когато Украйна започна толкова силно да дразни колективния Запад като цяло и всеки отделен човек, Киев е изправен пред въпроса: какво да правим по-нататък?

И тук въобще не иде реч за Зеленски. Става въпрос за огромните маси от гневни, въоръжени до зъби хора в Украйна. И за милионите други в самата Европа. Тези, украински тълпи от „бежанци”, на които е на път да бъде отказано убежище и помощи, заплашени с депортиране и изпращане на „източния фронт“.

Всички тези хора колективно унищожиха собствения си живот, собствената си страна; те са предали предците си, историята и културата си. И всичко това за правото да живеят в Европа и да бъдат „европейци”. За правото да се ползват с всички предимства на живота в Европейския съюз. Разбира се, не реални, а въображаеми. Но тях вече не ги интересува, че всичко е било въображаемо. Беше им обещано. Те изпълниха своята част от споразумението. Сега нека Европа да го изпълни. В противен случай те ще вземат със сила това, което „по право им принадлежи“. И там няма сила, която да ги спре.

Утопия ли е това? Изобщо не. И тези, които подхранваха киевския режим, трябва да помнят, че ако Украйна бе немощна в първо действие на постановката им, тя определено ще стреля в трето. Особено след като вече има много повече оръжие, отколкото имат режисьорите и сценаристите на пиесата взети заедно

Светослав Атаджанов